Владимир Перев е общественик, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия над 30 години до 2004, но уволнен заради пробългарските си прояви. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление.
Има ново българско правителство и старо македонско. Очаквате ли ново развитие по казуса със Северна Македония?
За нас в Македония, които се занимаваме с македонско-българските отношения, тези два фактора нищо не значат. Позицията на новото българско правителство го дочакахме като позиция на президента Румен Радев. Преди 5 години тези позиции бяха отворени от него по определен начин, заедно с министъра на външните работи Екатерина Захариева. Тогава бяха поставени и „червените линии”. След това българският парламент прие резолюция. Тезата, че новото правителство ще направи нещо ново, е безотговорна и служи за заблуждаване на хората. Новото правителство може да има само определен нов подход към проблема, който съществува вече 100 години. Но то не може да направи нищо повече от позициите, взети в парламента.
Тук в пресата се говори, че новото правителство ще реши проблема, както и че правителството на Кирил Петков е по-разумно от предходното на Борисов. Това са само приказки за заблуждаване на хората, които чакат нещо да се случи. От парламентарната резолюция няма отстъпки. Разбира се, това може да се промени, ако парламентът вземе други позиции.
Как ще коментирате поредното изказване на президента Румен Радев, че Северна Македония трябва да направи отстъпки по отношение на правата на българското малцинство? По документи има 120 хиляди човека с български паспорти.
В Македония 100 години е научена да има български президенти и лидери като Георги Димитров и Тодор Живков. Това са президенти, хванати в менгемето на службите на бившия Съветски съюз. Хора, подчинени на сталиниския начин на управление, както и верни на Съветския съюз. След това Македония се е срещала и с друг президент от типа на Първанов. Той беше много образован, но отново нищо не предприе. То там беше същата ситуация. Радев е новото откритие на българската политика към Македония и към света. Той е човек, който македонските политици не са срещали. Той не правеше грешката като на иначе симпатичния Бойко Борисов, който говореше, че сърбите са „братя”. Разбирам, че българските камиони трябва да пътуват към Сърбия, но не разбирам как някой може да забрави Западните покрайнини и правата на човека там. Радев не е такъв – той поставя условия. Условия за започването на преговорите. Политик с такава острота и директност и яснота не е имало – по повод човешките права.
Тук не играят никаква роля изявите по медиите и от двете страни, че бил руски или американски пилот. Иначе политици в Македония са свикнали в течение на времето, че някой ще вдигне пръст към българите и ще им каже да седят мирно и да се очаква помощ от някоя европейска сила, която ще „строи” българите. Но дори да е имало усилия в тази посока, нито правителството, нито Радев отстъпиха. Дори и илюзията, че Макрон поддържа Македония, не издържа. Той в момента има други проблеми.
В момента решението е в ръцете на македонските политици и в български ръце.
Наистина точната бройка е 120 хиляди, но македонската страна отговаря, че не са повече от 3 хиляди. Тезата им е, че тези паспорти са издадени от меркантилни причини. Но независимо дали е вярно или не, тези паспорти не са фалшификат. Тук се отваря и друг проблем – на терора и насилието. В Македония Втората световна война още не е приключила. Македонците все още се борят срещу българския фашизъм. За тях българите са олицетворение на окупатор. Това е наследството от Югославия, за която най-големият страх е бил България. Югославия е държава със силата на оръжието и полицейското насилие територии, населени от българи.
Как ще тълкувате изказването на Буяр Османи, че ще продължи да притиска София в контекста на това, че страната не е в такава позиция, а е кандидат-член?
Първо може да кажем, че е медийна спекулация. Министрите имат нужда да се покажат като важни и значими и да докажат, че работят в правилната посока. Това го прави и Османи, който акцентира, че ние се борим и поддържаме добри връзки. Тезата, че Европа не разбира България, колкото и да беше точна в миналото, сега не е така. Македонците не научиха как функционира системата. Вече го няма Тито, който да тропне с крак.
Как очаквате да приключи този процес и кога? Може ли да твърдим, че Македония и Сърбия саботират всички усилия за разширяването, защото не желаят истински ЕС?
Македонските политици са зависими от Белград. Тази зависимост ще трябва да се преодолява следващите години. Не очаквам, че проблемът ще се реши за шест месеца нещо в отношенията между Македония и България. Македонските политици, които говорят, че това ще се реши за по-малко от шест месеца. Проблемите са сложни и наслоени и е нужна методична работа по всеки детайл. Имаме отлични специалисти по медийна война. Макар като цяло да няма много висока компютърна грамотност сред хората. Македония води хибридна война срещу България. Проблем има и с 5-тата колона на България, обвързана с българските институции.
Има теза, че трябва да се заложи на подхода на мулти перспективност и от двете страни. Например Гоце Делчев да бъде българин в България и македонец в Северна Македония. Но според тезата на Величков, главен редактор на tribuna.bg, което съвпада и с моето – ако искаме такава мулти перспективност, тогава защо всички македонци да не бъдат българи до 1944-та?
Интервюто е от debati.bg
