Много е вероятно годината 2021 г. да остане в най-новата ни история като година на прелом. Но също така, понеже тя беше натоварена с огромни, дори свръхочаквания, може да стане и годината на „големите надежди“, последвани от „големите разочарования“. Всичко ще зависи от това, какво ние, като общество ще направим нататък.

Край на политическия монопол на ГЕРБ?

Когато през 2009 г. сформираната три години по-рано политическа партия на Бойко Борисов очакванията в обществото бяха за прекратяване на системата на „порциите“, установила се със знаменитата „тройна коалиция“ (БСП-НДСВ-ДПС). ГЕРБ дойдоха на власт с обещанието да сложат край на системата на „порциите“. Но още първото правителство показа стила на управление на сравнително новата тогава партия: зрелищни арести, погрешно разбити от полицията врати, публични присъди над заподозрени преди произнасянето на съда, масови подслушвания.

Кратката интерлюдия от 2013 г. за ГЕРБ беше само начин да излезе „начисто“ от първия си мандат и да спечели през 2014 г. Причината – невероятното глупост на опонентите му от БСП и ДПС да назначат Делян пеевски за шеф на ДАНС. Това позволи на ГЕРБ да установи действителен политически монопол, въпреки формално коалиционните правителства с различни партии (Реформаторски блок, АБВ, „Обединени патриоти“). През 2015 г. партията на Борисов е в апогея си: за президент през 2011 г. е избран Росен Плевнелиев (министър в първото правителство на Борисов), през 2015 г. ГЕРБ печели кметските места в повечето общини, включително в голямата част на областните градове. А кризата около „аферата Пеевски“ позволи на партията да разчисти дълбоко държавната администрация и да си създаде трайна клиентела, която ще я подкрепя на всички избори.

Така „моделът Борисов“ вече можеше изцяло да се осъществи – държавата се оказа инструмент за постигането на частни цели. Именно това доведе до натрупването на масово недоволство, много повече морално, отколкото партийно-политическо. Взривът му беше през лятото на 2020 г., макар първите прояви да бяха през 2016 г. с избора на Румен Радев за президент против кандидатурата на ГЕРБ, както и на местните избори през 2019 г., когато ГЕРБ загуби няколко важни кметски места (Перник, Русе).

Голямата коалиция

Изтеклата 2021 г. в политически план показа, колко трудно е да се демонтира един политически монопол, установен продължително и упорито в продължение на дълго време. Опозицията в парламента (БСП), макар и последователна, се оказа електорално слаба, за да се превърне в неоспорим изразител на недоволството. Онази демократична фракция на „сините“ извън парламента, формира коалицията от три партии „демократична България“ през 2018 г., но и тя не можа да обедини широкото недоволство от ГЕРБ и остана електорално най-вече „софийска партия“. Новата формация около шоуто на Свали Трифонов „Има такъв народ“ мобилизира един широк кръг недоволни, но крайно разнородни и част от тях поддаващи се на откровено популистки и националистически внушения. И все пак изборите от април и юли 2021 г. демонстрираха, че в обществото има трайно и значително мнозинство, което не би искало в никакъв случай ново правителство на ГЕРБ, независимо от резултатите от изборите.

Двата неуспешни парламента (45-ят и 46-ят) не излъчиха правителствено мнозинство поради различни причини. Сред тях не беше толкова разнородността на противниците на ГЕРБ (тя беше очевидна), а трайният предразсъдък (резултат от продължилия монопол на ГЕРБ), че дори малко предимство в парламентарните мандати ти дава правото еднолично да управляваш.

Изборите от ноември 2021 г. показаха, че протестното мнозинство вече е узряло за необходимите компромиси в името на по-обща цел – демонтажа на политическия монопол ГЕРБ. Междувременно се появи и нова политическа формация, която, подобно на НДСВ през 2021 г., спечели първото място по брой на гласовете още преди да се е организирала като партия. „Продължаваме промяната“ успя да привлече повечето „протестни“ гласове, а лидерите й, Кирил Петков и Асен Василев се оказаха по-диалогични.

Така се стигна да ново правителство, обединяващо много различни политически субекти, което е по същество „голяма коалиция“. Целта й: да държи ГЕРБ извън властта и да не позволи на ДПС да бъде политически балансьор в парламента.

Очакваните реформи

Тази разнородност, както и същественото обновяване на управляващия елит, несъмнено ще създаде трудности пред обявените амбициозни реформи. Но по някои от тях има съгласие и вероятно това ще бъде „програмата минимум“ на „голямата коалиция“: начало на реформа в правосъдието със смяната на главния прокурор (трудна задача) и на подкрепящия го ВСС (по-лесна задача); преструктуриране на държавната администрация и освобождаването й от клиентелата на ГЕРБ (в мнозинството си наричана „калинки“); прекратяване на безобразните практики на финансиране на частни компании (и частни персони) с публични средства (нагласени търгове, злоупотреби с „инхаус поръчки“).

Наред с това голямо предизвикателство е управлението на санитарната криза и нейните икономически последици. Ще успее ли новото правителство да увеличи темповете на ваксинация, да запази стабилността на здравната система, да не допусне бум на безработицата и масови фалити?

В по-стратегически план задача на това правителство е и приемането на България в еврозоната и управлението на последиците от това. Както и решаването на проблема за енергийната зависимост, газовите доставки, но и „зелената сделка“ на ЕС. Изобщо, множество предизвикателства пред тази разнородна коалиция. И най-вече – ще успее ли такова правителство да намали драстичните неравенства в България?

Няма да има покой за правителството и всяка негова грешка ще бъде причина за остри реакции както на парламентарната опозиция (ГЕРБ, ДПС), така и на гражданството, но и на международните партньори на България.

Материалът е на debati.bg

предишна статияБил Гейтс посочи кой ще е главният проблем на 2022 г.
следваща статияЗащо трябва да изпращаме SMS-и за лечение на деца, след като даваме милиарди на Здравната каса?