Проф. Георги Михайлов е роден 1958 г. в София. Има специалности клинична хематология, клинични онкология и клинична педиатрия. Бил е началник клиника по хематология в Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ), както и бивш директор. Национален консултант е по клинична хематология. Зам.-председател е на Българското медицинско сдружение по хематология. Специализирал е трансплантация на костен мозък и периферни стволови клетки в Университетската болница в Хановер, Германия. Има редица отличия за работата си. Част от гражданската квота на БСП.

Какви са вашите първи впечатления от новия министър на здравеопазването – Асена Сербезова и нейните първи послания?

Тя е министър от твърде малко дни. Всеки нов принципал първо трябва добре да се ориентира в ракурса на това, за което отговаря. След това да започне същинската работа чрез законодателни инициативи. По време на първия парламентарен контрол тя представи първото обосновано предложение – анализиране на спирането на сливането на болница „Лозенец” с Националната детска болница. Ще вземе предвид интересите и мненията на всички замесени страни. Според мен това е разумно решение.

По повод казуса с Националната детска болница – къде трябва да бъде тя? Защо толкова години не може този въпрос да бъде финализиран? През тези години се построиха много частни болници.

Проблемът е от много години. Той беше поставен за първи път от БСП в 44-тия парламент след като беше премълчаван много време. Тогава дадохме възможност в комисията, която обсъждаше бюджета, да бъде представена концепцията. Ако говорим за вина – основната е в управляващите тогава, които непрекъснато даваха неразумни решения и ги променяха. Едно от тях беше свързано със стар строеж на 40 години, който не е подходящ и по никакъв критерий. Имаше обезпокоителни данни, че са раздавани големи суми пари неясно на кого и за какво.

Защо дадохме толкова жертви от поредната ковид вълна? Отново сме последни по ваксинация и първи по смътност със средно 30 000 починали до момента. Резултатите в страни със сходно население като Австрия и Гърция, се различават значително.

Резултатите след 4-тата вълна, които са много неблагоприятни за страната по отношение на смъртността, са свързани с много незадоволителното състояние на здравната система. Сериозно проучване в най-популярното научно списание – Лансет. през септември 2021 показва, че за справяне с кризата са необходими две основни условия. Нивото на здравеопазване на всички нива на държавната стълбица трябва да бъде едно и също. На втори място – здравните системи на една държава са толкова важни за нея, колкото са банковите системи. Тези две условия в България не са налице. През последните 12 години не се положиха никакви сериозни усилия за укрепване и развитие на здравата система. Тя беше тласната в посока, която изхвърли пациента от вниманието на държавата. Той беше превърнат в „касичка”. Двата фактора не са налице в България и са причина за повишената смъртност.

Данните на Центъра на обществено здраве и по данни на Американската медицинска асоциация сочат, че независимо от пандемията от ковид 19, водещото място за смъртността навсякъде в глобалния свят, е неглижирането на ваксинациите.

Къде се сбърка по отношение на ваксинациoната кампания?

Това се случи отново с помощта на управляващите. В най-решителния момент, когато бяха възможни ваксинационните програми в целия ЕС, съвсем небалансирано беше закупено голямо количество от определен препарат. След това без подготовка беше забранен, което компрометира целия процес и се създаде страх. Това създаде недоверие. Заедно с небалансираните мерки по управление на кризата, се стигна до това отношение на българската нация.

В началото не беше създаде необходимият психологически климат в страната. Това доведе до стремителното изоставане на България. Липсваше сериозна разяснителна кампания, която трябваше да се поеме от държавата, научните среди, медии, различни институции. Появиха се и много самозвани специалисти, които нямат общо с епидемиология и вирусни заболявания. Появиха се и други самозванци, които започнаха да се изживяват като пророци. Всичко това създаде поляризация.

Ако мога да обобщя – това са лошото състояние на здравната система, лошо започната ваксинационна кампания без фокус към възрастните хора, както и кадровият дефицит. Българските лекари, медицински сестри и санитари направиха всичко по силите си, но на ръба на прегряването. Липсват ни повече от 30 хиляди медицински сестри. Освен това лекарският състав е много застаряващ – средна възраст 55 и 58 години. Цели курсове от университета напускат страната. Това разбира се оказва влияние за справянето с кризата от коронавирус.

Защо се допусна да има фалшиви зелени сертификати? На коя национална черта на българина се дължи този съществен проблем, в който участват както пациенти, така и лекари?

Това е работа на разследващите органи. Не трябва да се спекулира с тези факти. Върху българина хвърляме твърдения като антиваксър и не разбира от здравна култура. Българите толкова много са изстрадали в своята история. Те без съмнение милеят за децата си и за своите родители и да хвърляме причината за всичко това върху национални черти, това е несериозно и обидно.

 

Интервюто е от debati.bg