На фона на кризата между НАТО, Украйна и Русия и опасността от започване на военни действия днес беше проведено извънредното заседание на Народното събрание. На него обаче не стана ясно до каква степен България ще бъде ангажирана с общата политика на НАТО и изобщо възприемаме ли политиката на НАТО. Тонът на изказванията пък беше по-скоро неутрален, отколкото на страна, която е част от алианса, а позициите на управляващите партии бяха неясни.

През днешния ден бяха изслушани министър-председателят Кирил Петков, министъра на отбраната Стефан Янев, министъра на външните работи Теодора Генчовска, както и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване.

Янев заяви, че ескалация не се предвижда, нито планове за защита на националната територия. Освен това не се предвижда и българският контингент да отиде някъде извън територията на Република България и да изпълнява други задачи.

Янев посочи, че говорим за мерки, които страната ни като член на НАТО е в състояние и има желание да вземе, най-напред да се продължат дипломатическите усилия, да се предотврати възможен конфликт.

„И на второ място от гледна точка на усилията на НАТО за създаване на необходимия възпиращ потенциал по източното протежението на границите на страните членки на НАТО да бъдат направени необходимите усилия, които са в съзвучие с съществуващите вече мерки, изградени през годините и налагани през годините”, каза той, без да конкретизира какво точно има предвид.

Той посочи, че в момента в резултат на последното развитие на кризата, след съответните решения в рамките на НАТО има поставена задача на военните органи да се търсят възможности за нови военни опции.

„Тъй като тези опции не са минали през решение на най-високо ниво на НАТО, това е именно срещата на върха, такава среща предстои през лятото, в момента се обсъждат мерки, които да приличат на засиленото предно присъствие, по подобие на мерките налагани в Балтийските държави и Полша. Подобен тип мерки да бъдат приложени държавите от Югоизточния фланг на НАТО, по-специално България, Румъния, Словакия и Унгария”, каза министърът.

Стана ясно, че при евентуален конфликт ще се разчита изцяло на българската армия, която обаче няма да напуска българската територия.

 „Отбранителната ни стратегия ще е изградена на база на българската армия. Тя ще е водеща, което значи български войски, българско командване и българско военно лидерство“, заяви премиерът Кирил Петков.

Петков обясни, че през годините армията е недофинансирана, поради което сега ще се приоритизира компенсацията дефицитите там, където е нужно. „Целта е България повече да не е само консуматор на сигурност, а да е конструктивен партньор в НАТО.“, заяви премиерът.

Военният министър уточни, че на територията на България няма да бъдат разполагани чужди войски на НАТО, а българско бойно формирование ще тренира за отбрана и евентуално участие в операция на НАТО.

Малко след приключване на заседанието противно на твърденията на българските политици CNN съобщи, че се обсъжда разполагане на чужди войски на НАТО в България, Румъния и Унгария.

Материалът е на debati.bg

предишна статияЗеленият сертификат явно не важи за депутатите от „Възраждане“
следваща статияПринц Андрю пред нов сблъсък с двореца