КНСБ поиска минималната работна заплата през тази година да бъде 730 лева, вместо анонсираните от финансовия министър 710 лева, пише БНР.
На дискусионен форум за ограничаване на евтиния труд бяха оповестени данни, според които над 870 000 души в България получават минимално възнаграждение или близко до него.
Данните сочат, че от цяла Европа, само в Албания и Черна гора минималната заплата е по-ниска от тази у нас. В Северна Македония най-ниското възнаграждение е с 20% по-високо от това в България.
Хората на най-ниско възнаграждение у нас загубиха покупателната си способност през 2021 г. за първи път през последното десетилетие, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров:
„Да, тези, които са работили на минимална работна заплата 2021 г. са загубили вече близо 1% от покупателната си сила, бидейки през цялата година на минимална работна заплата“.
Очакванията на синдиката са официалната инфлация за декември миналата година да достигне 8% на годишна база, в сравнение с последния месец на 2020 г. Ръстът на минималната заплата не води до спад на заетостта на нискоквалифицираните работници, категорични са в КНСБ.
Данните на синдиката сочат, че с най-ниското възнаграждение у нас могат да се купят едва 46 кг. сирене, в Румъния – 62 кг, а в Германия – 131 кг. , допълни директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов:
„Българският работник на минимална заплата може да си позволи значително по-малко основни стоки и услуги от първа необходимост, т.нар. „малоценни“ стоки спрямо тези други страни.
От КНСБ настояват през 2023 г. минималната заплата да достигне 50% от средната. По последни данни това съотношение е 44 на сто.
Материалът е на debati.bg
