Евгений Бакърджиев
Евгений Стефанов Бакърджиев е роден през 1955 година. Завършва Висшия институт по архитектура и строителство, специалност „Промишлено и гражданско строителство“, и до 1991 г. работи като проектант в различни предприятия, достигайки до поста началник на Конструктивен отдел в „Технострой – СП2“.
След легализирането на политическата опозиция през 1989 година става член на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“, част от коалицията СДС. Ръководи предизборните кампании на Стефан Софиянски за кмет на София през 1995 година и на Петър Стоянов за президент през 1996 година. Председател е на предизборния щаб на ОДС за парламентарните избори през 1997 година. Избран е за народен представител в 38-о и 39-о Народно събрание.
При съставянето на правителството на Иван Костов, Евгений Бакърджиев става заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. Ръководи преговорите с „Газпром“ за доставка и транзит на природен газ. Той инициира и ръководи разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров.

 

 

Г-н Бакърджиев, бихте ли разказали накратко историята на решението за разрушаване на Мавзолея и на реализацията му?

Историята започна още през 1992 г., когато ние, общинските съветници от СДС, взехме решение за премахване на мавзолея и паметника на Съветската армия. Бяха ни направени всякакви спънки, докато накрая някъде през април 1993 година министър-председателят Беров с решение на МС спря изпълнението на премахването. След това, през 1996 година, бе проведе един конкурс под егидата на Съюза на архитектите в България, камарата на архитектите, министерството на културата и Столична община. повече от 50 екипа участваха в този проектантски конкурс за решаване на Ларгото, на централната част на София, свързана с Двореца, Градската градина и мястото пред бившия Партиен дом. Тогава шестте премирани проекти бяха в една и съща посока – премахване на Мавзолея и различни варианти на новия столичен център. Едни предлагаха възстановяване на Градската градина с нейните метални фенери, огради и орнаменти, други предлагаха нещо доста по-различно – исторически център със скулптурна група или единични паметници на исторически фигури от създаването на България, великите ни канове и царе.

Така или иначе стигнахме до 1997 година, когато СДС дойдохме на власт и вече като правителство взехме решение за премахване на Мавзолея. По мое предложение това бе разгледано и в СДС, и в Министерски съвет и съответно Министерство на регионалното развитие създаде няколко комисии. Едните бяха за демонтиране и запазване на всички мозайки, които са там, други – да направят оценка на инженерната структура отдолу, където имаше тежки инсталации, агрегати и техника, доста сложни устройства  и системи. разбира се, имаше и друга комисия, който се занимаваше с обезопасяване и реализация на премахването. Беше избрана единствената фирма, която предложи да премахне Мавзолея безплатно, като безвъзмездно дарение.

Разбира се, трябваше да се съобразяват с много неща – наличието на зала „България“, на БНБ, отсреща в непосредствена близост е царския дворец, който е стара сграда. Трябваше да бъдем много внимателни, затова се предприе взривяване на няколко етапа – един път, втори път, трети път, след което през последните три дни Мавзолеят беше премахнат механично и изцяло. Той беше раздробен, изнесен и разчистен, и всичко приключи за 6 дни.

В кръга на шегата – за колкото го построиха, за толкова го и разрушиха, така ли се оказа?

Не точно така, защото за построяването са хвърлили всичките ресурси на цялата държава и са работили денонощно, по комунистически, освен това все още се пазят в тайна загиналите няколко войничета, загубили живота си покрай изпълнението на тези строителни работи. Нека да подчертая нещо, което е важно – през първия етап, този от 1949 година, е направена една много малка част от Мавзолея. Били са вдигнати само колони, покрито е със зебло и платнища. След като е положен Димитров там, незабавно всичко е премахнато и е продължен втори етап – наземната част. Следва трети етап, който е за усъвършенстване на конструкциите и проходите отдолу, за да стигнем до четвъртия, който е блиндиране и бетониране. Укрепена е конструкция, която е като противоатомно укритие – и отгоре, над „кота 0“, и отдолу е като бомбоубежище за хората от Политбюро да избягат от Партийния дом и евентуално да се крият там.

Значи това за 6-те дни на построяване е едно комунистическа легенда?

Пълна легенда, той по принцип Мавзолея е пълен с легенди и митове, като започнем от тази за великия вожд и учител Георги Димитров, който нито е вожд, нито е учител. Напротив,бил е комунистически сатрап, който е съсипал толкова съдби в България  и е виновен за толкова много убити, затворници, лагеристи и разселвания. Стотици хиляди човешки животи са съсипани заради него. Целият мит с комунизма е фалшив. Ще Ви дам лесна препратка – защо никой днес не иска да прави мавзолеи и не се сеща за комунистическите вождове. Съвсем скоро и мумията на Ленин ще изнесат от Москва. Всичко е въпрос на време. Дори в бившия Съветник съюз вече никой не говори за комунизъм. Напротив – тежък капитализъм, дори по тежък от онзи, който е бил в Царска Русия. Така че от комунизма остана онзи призрак, който бродеше из Европа и никога не можа да си намери място, но струва 100 години загуба на човечеството.

Като съборихме Мавзолея, защо не успяхме и с паметника на Съветската армия?

Признавам, че когато бяхме в Столична община, бяхме предприели действия. Обектът беше ограден, беше докарана тежка техника и направена пълна организация за демонтажа. Точно тогава обаче той беше спрян, през 1993 година. Лошото после е, че след нас, след 1999 година, нито някой се погрижи да оправи центъра на София и на мястото на Мавзолея да направи модерен център, нито да си свърши работата, било с Братската могила, било с шмайзера и паметника на Съветската армия, било с Альошата. Просто всички подминават тази тема и не случайно България най-трудно се отървава от чугунените глави и от митовете за комунизма. Тук трудно и бавно се разгражда всичко, което бе наслоявано в продължение на 45 години.

Каква е вашата днешна оценка на акта на събарянето на мавзолея и неговото значение? Избягахме ли от съветско-азиатската символика, отърсихме ли се от нея?

За мен премахването на Мавзолея е ясен символ за това, че България е тръгнала по ясен нов път. Път към Европа, към нашата европейка цивилизация към евроатлантическите ценности. Все повече и повече, с всяка стъпка се отдалечаваме от евроазиатския комунизъм. Това, което тегнеше над Европа и света, в момента изтлява. Останаха северна Корея и Венецуела на доизживяване, но както вече казах, призракът на комунизма си отива завинаги. Въпросът е, че в България най-трудно се откъсваме. Много е бавно, много са впити в желанието си да имат власт бившите комунисти и техните наследници. Те затова са много различни от европейските социалисти, бих казал и от европейските комунисти. Има една много тежка, опираща до цинизъм носталгия у част от левицата в България.

Затова ни е трудно, но махането на Мавзолея, промените, влизането ни в НАТО и ЕС, писането на истинска история /разчитам, че тази година най-накрая в учебниците на учениците най-накрая ще се напише истината за комунистическия терор и огромната вина, която имат комунистите за съдбините на народа ни/, ето това са все неща, които са правилни и верни и аз се гордея, че сме живели и участвали в тези промени.

Оптимист ли сте за краен успех в откъсването ни от комунизма?

Аз съм оптимист, защото и българинът в голямата си част е бил такъв и затова е оцелял. Свикнал е да оцелява, да се бори. Където и  да отидат, българите пробиват, но в България ни е най-трудно. Оптимизъм има, но той трябва да бъде подплатен и с много работа и с напредване без всякакво спиране, без да пропуснем нито една стъпка в движението ни на Запад. Дай, Боже, след още едно поколение народът ин да бъда съвсем нормален – такъв, какъвто всъщност е бил във вековете назад.

предишна статияАнанасът – чудото на красотата
следваща статияКак се подготвят европейците за Брекзит без сделка?