Това куче е със среден до голям размер, плътно, но с грациозно телосложение. Акита ину са кучета с голяма глава с триъгълни изправени уши, муцуната им е покрита с бяла козина, като маска. Крайниците им са прави, като котешки. Дълбоко поставените очи с триъгълна или бадемова форма при животни със светъл цвят създава илюзията за „очна линия“. Опашката на тази порода е пухкава и навита на пръстен.
Това японско куче е една от най-древните породи в света. Археологическите находки на останките на предците на тези кучета, подобни на шпицове, датират от II хилядолетие пр. н. е. Смята се, че те произхождат от Матаги Ину, обитавал Япония преди около 8 хиляди години. Самите акити са били отглеждани за лов предимно на големи животни – диви свине, елени и мечки.
През 6 век са създадени първите клубове „Акита ину” и са изготвени инструкции за отглеждане и поддържане на породата. През 19-ти век, във вихъра на индустриализацията, акитите са „преквалифицирани”, за да защитават собствеността и имуществото на стопаните си. През първата половина на 20-ти век това японско куче получава статут на национално богатство, а през 1934 г. неговият стандарт за първи път е определен на фона на възраждането на породата.
В Страната на изгряващото слънце породата е символ на лоялност и преданост заради кучето Хачико. Това легендарно акита ину чака своя починал стопанин на жп. гара цели 9 години, където винаги го е посрещал. В Япония на гара Шибуя стои първият паметник в негова чест. Кучето е родено през 1923 г. в японската префектура Акита (откъдето породата носи името си).
