Само до преди месец между партиите на промяната и ГЕРБ имаше пълна политическа, ментална и човешка несъвместимост. Двете партии са толкова различни в своята история, структура, образователен ценз и обществена подкрепа, че нямаше никакви изгледи някога да могат да работят заедно. Доказателства за това лесно могат да бъдат намерени в предизборната и следизборната реторика на двете формации една към друга. По време на цялата кампания лексиката на ГЕРБ беше агресивна, манипулативна и груба спрямо представителите на Промяната. А те пък, от своя страна, не скриваха отвращението си (изразено с европейски средства) към цялостното управление на ГЕРБ и лидера им Бойко Борисов.
Впечатление правеше, че в някаква наивна упоритост, дори и след като бяха обявени резултатите от изборите, Промяната продължаваше да твърди, че трябва да има правителство с втория мандат, и че по някаква причина първата сила ГЕРБ трябва да ги подкрепи. От ГЕРБ иронично и безпардонно отхвърляха тази възможност, докато не пропадна първият им мандат, въпреки че извикаха на помощ от Брюксел незабележимата еврокомисарка Мария Габриел.
След като пропадна първият мандат настъпи истинско политическо чудо – пълна политическа промяна в поведението на ГЕРБ и Борисов, невиждана по нашите географски ширини. Станахме свидетели на словесно и политическо смирение, което изненада всички, включително активистите на двете формации. В резултат на този катарзис Бойко Борисов не само подкрепи втория мандат, ами и примирено прие повечето министри да бъдат посочени от Промяната, както и ГЕРБ да отстъпи водещата сила в правителството на тях. Практически, единственият легитимен човек на ГЕРБ в състава му остана Мария Габриел, която наблюдаваше този политически танц с видимо неразбиране, а на моменти и с неприкрито отвращение.
Какво наложи тази промяна в поведението на Борисов?
Първата причина е, че всички наши партньори и съюзници от Европа и НАТО настояват по различни начини и канали да има редовно правителство, което по възможност да не бъде на Борисов. Това се налага от факта, че войната в Украйна е твърде близо до нас, а България е източен фланг на НАТО; поради засилената емигрантска активност, във възпрепятстването на която страната ни също играе важна роля; и поради подклажданите от Русия конфликти в Косово, които са твърде близо до западната ни граница.
Втората и вероятно по-важна причина за промяната на поведението на Борисов (защото това не е промяна в поведението на партията) е рязкото влошаване на отношенията между Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Поради редица външни и вътрешни причини Борисов реши, че е време да се отърве от своята рожба Иван Гешев. Явно е знаел, че тази работа няма да е лесна, защото все пак с Гешев са от едно училище и си знаят номерата. Затова и Борисов извика на помощ Мария Габриел, която трябваше да свърши черната работа, уж под формата на прокарване на някаква европейска политика. Само че Гешев не е вчерашен. Той тези номера ги знае от милиционерското училище и не се върза на постановката. Вместо това, той подгони Борисов с всички средства, с които разполага, а те никак не са малко.
Точно в този момент вече Борисов отчаяно се нуждаеше от съюз с Промяната понеже те са най-отявлените и автентични врагове на главния прокурор. Пред заплахата от Гешев, Борисов бързо забрави политическата си гордост и политическите си предразсъдъци и бащински се прегърна с Промяната. Тази прегръдка първо роди Механизма за разследване на главния прокурор, а идната седмица ще роди и правителство. Освен това е твърде вероятно, по механизма за разследване, прелюбопитният случай Гешев да отиде в историята.
През последните месеци, малко изненадващо, в полза на създаването на правителство между Промяната и ГЕРБ се появи и президентът Румен Радев. Той беше избран за втори мандат с помощта на демократичната общност, която го подкрепи с отвращение, за да не получи отново кандидата на Борисов. Същата тази общност обаче, през последните месеци се настрои изключително негативо към него. Първата причина за това е непохватният му руско-съветски казачок, който вбесява всички проевропейски хора. Но капката, която преля непоносимостта към Радев и извади на площада протестиращи с искане за оставката му, беше политически недопустимото, да не кажем нахално, отношение на Радев спрямо партиите на Промяната. Впрочем, това отношение и говорене срещу партиите от негова страна и от страна на неговите министри и шефове на служби е абсолютно неприемливо в една европейска държава, каквато твърдим, че е България. Точно това поведение на президента помогна на демократичната общност да възприеме по-спокойно колаборацията на Промяната с ГЕРБ. По този начин улесни и решението на партийните ръководства да направят общо правителство.
В заключение, смело можем да кажем, че правителството „Денков-Габриел“ ще бъде създадено не въз основа на общи политики или политически симпатии, а на базата на общи заплахи и общи врагове. Това не означава, че то няма да си свърши работата. Напротив, твърде вероятно е правителството да успее да тушира международния негативизъм към България, натрупан по време на управлението на Борисов и Радев. Човек с профила на акад. Денков и с познанията на Габриел наистина могат да ускорят влизането ни в еврозоната и Шенген. С други думи, това правителство, започнало работата си не с любов, а под натиска на външни обстоятелства, би могло да се окаже много полезно за България и да прокара успешно редица български интереси в ЕС.
Още актуални коментари – четете тук
