Най-горещият месец април в историята е отбелязан с поредна температурна рекордна стойност, с което се поддържа серията от 11 поредни месеца с подобни постижения, съобщи Европейската служба за наблюдение на климатичните промени в резултат на събитията, цитирана от световните информационни агенции, предаде БТА.
Всеки месец от юни 2023 година насам е бил регистриран като най-горещият в историята според измерванията в сравнение с аналогичните месеци в предишните години, съобщи Службата за климатичните промени „Коперник“ в месечния си бюлетин.
Средната глобална температура, включително и за миналия месец април, е най-висока за 12-месечен период – с 1,61 градуса по Целзий над средните стойности за периода преди индустриализацията от 1850 г. до 1900 г. Някои от екстремните стойности, включително и подобряването на рекордите за температурата на повърхността на моретата, подтикват учените да проучват дали човешката дейност е предпоставка за достигането на критична точка в климатичната система.
„Смятам, че много учени се питат дали може да настъпи обрат в климатичната система,“ каза водещият климатолог в европейската служба Жулиен Никола, цитиран от Ройтерс.
Главната причина за измененията в климата са емисиите на парникови газове от изгарянето на фосилни горива. През последните месеци природното явление Ел Ниньо, което повдига температурата на повърхността на морската вода в източната част на Тихия океан, също допринася за увеличаване на температурите. Учените вече потвърдиха, че климатичните промени са причина за някои екстремни явления във времето през април, включително за горещата вълна в Сахара, която доведе до хиляди смъртни случаи.
В „Коперник“ не се откриват ясни тенденции за април относно валежите. Месецът беше по-влажен от обичайното в големи части от Европа, но по-сух в южните региони на континента. Същите контрасти се наблюдават и извън Европа – в големи райони от Северна Америка, Централна и Източна Азия, в Персийския залив и южната част на Бразилия бури и дъждове предизвикаха наводнения. Но в северните райони на Мексико, около Каспийско море и в големи части на Австралия сушата преобладава.
Данните показват, че светът е опасно близо до прекъсване на ангажимента от Парижкото споразумение за глобалното затопляне да бъде ограничено до 1,5 градуса по Целзий спрямо периода преди индустриализацията, заяви климатологът Хейли Фаулър от Университета на Нюкасъл, Великобритания. „В какъв момент ще заявим, че сме загубили битката да задържим пораста на температурите под нивото от 1,5 градуса по Целзий? Личното ми мнение е, че вече сме я загубили и наистина трябва сериозно да преценим как да задържим растежа под два градуса по Целзий и да намалим вредните емисии въглероден двуокис в атмосферата колкото е възможно по-бързо,“ каза тя.
На климатичната среща на ООН през 2015 година страните се споразумяха за целта от 1,5 градуса по Целзий. На това ниво според учените ще бъдат избегнати най-катастрофалните последици от затоплянето, като фатални горещини, наводнения и необратима загуба на екосистеми.
Технически целта от 1,5 градуса все още не е достигната, защото тя се отнася до глобални температури за период от десетилетия. Но според някои учени е вече неестествено да се очаква да бъде постигната, поради което те призовават страните по света да намалят бързо емисиите на въглероден диоксид в атмосферата.
