Древните камъни, изграждащи Западната стена на Йерусалим, показват белези от атмосферни влияния от изгаряща слънчева светлина и дъжд от две хилядолетия. За да спрат да се влошават и да гарантират тяхната цялост, израелските консерватори правят „лечение“ на камъните, запълват пукнатините и заглаждат очуканите им повърхности. Предава Ройтерс.
Западната стена, най-святото място за молитви на юдаизма, е останала от втория от двата еврейски храма, построени от Ирод Велики преди повече от 2000 години и разрушен от римляните през 70 г. сл. Н. Е.
Огромни тълпи се събират до стената за молитвени сесии и посетителите често натъпкват бележки в пукнатини между камъните. Някои от тях си удрят главата в камъните. Израелският орган за антики (IAA) проследява състоянието на всеки камък и започна да обработва повърхността на най-нуждаещите се. Използвайки преносим асансьор и медицинска спринцовка, екип от специалисти деликатно инжектира варовикова фугираща смес в процепите и пукнатините на камъните.
„Това е най-добрият възможен метод за лечение на камъните и последваща защита срещу атмосферни влияния,“
каза Йоси Вакнин от IAA.
В средните векове стената получава името Стената на плача, заради евреите идващи да оплакват разрухата на Храма. Но според друга легенда, в годината на унищожаването на Храма /Девети Ав/, на камъните блещукали капчици роса, наподобяващи, плач на Стената. От 1948 г. до 1967 г., докато Йерусалим е разделен, до стената не се допускат евреи. След войната в 1967 г. градът е обединен и символ на великото минало става Стената.