Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. От 2003 той е асистент в Стопански факултет на Софийския Университет. От 2003 е и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в периода 2005 до 2009 е и негов председател.
Има множество научни публикации в областта на икономиката и финансите, както и за обвързаността между корупционната среда и пазара на труда.
Финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че ще кандидатстваме в „чакалнята на еврозоната” и в Банковия съюз едновременно. Според Вас ще успеем ли да изпълним заканата на министъра това да се случи до края на юни?
В момента сме средата на месеца, така че министърът има още две седмици, за да извърши съответните формалности. Доколкото знаем, тези формалности не са особено тежки и времеемки и заявката на министъра може да се превърне в действителност. Трябва да изчакаме, за да видим.
Бихте ли обяснили на нашите читатели какво ще помогне Банковия съюз на България? Какво ще се промени за нас?
Това, което ще се промени за българите, е поне в три посоки, макар едната все още да е на етап планиране и преговори.
Първо, българските граждани ще получат още едно ниво на надзор над банките в България, като това ниво ще е почти напълно независимо от българския политически и управленски пейзаж и това ще е напълно очевидно за всички.
Това ще е силно дисциплиниращо за тези от българските банки, които все още в една или друга степен страдат от старите български банкови пороци – кредитиране на свързани лица (роднини, приятели, ортаци, политически баджанаци) и твърде големи експозиции с неприемливо рисков (за търговска банка) профил. Тези пороци са докарали или поне силно утежнили кризи върху главите на българите поне няколко пъти по време на първия български капитализъм и поне два пъти досега през втория.
Членството в банковия съюз ще намали вероятността от следващ подобен епизод, както и тежестта му ако все пак такъв евентуално се случи.
Второ, българското стопанство ще получи възможност за разрешаване на проблеми с отделни банки освен с фалит, както това стана при КТБ, и с още други възможни процедури – например оздравяване чрез влизане на частен инвеститор, оздравяване чрез национализация, разделяне на банката на добра и лоша – при това процедури, прилагани от опитни в това отношение хора, които освен всичко друго няма да имат братовчеди или ортаци в България.
А и финансовите средства за преструктуриране ще идват от общ за банковия съюз фонд, няма да се налага българската държава или граждани да задлъжняват изрично при подобни епизоди.
Третото, което все още е в бъдеще време, е обща за целия банков съюз гаранция върху депозитите. Освен че тя е много вероятно да е върху максимален размер на гарантираните депозити по-голям от сегашния в България, значително по-важното с оглед опита от епизода с КТБ е, че гаранцията ще се реализира много по-бързо от онези шест месеца, които депозиторите трябваше да чакат нервно между юни и декември 2014.
С Вас и преди сме говорили по темата за еврозоната и за предимствата от това. Но смятате ли, че прогнозата на председателя на ПЕС Сергей Станишев, че до няколко години ще получаваме заплатите си в евро, ще се осъществи?
Зависи колко е „няколко“. Към момента най-скорошната дата, на която това е теоретично възможно да стане, е 1 януари 2021. Но тази теоретично възможна дата включва невероятно благоприятно стечение на цял куп обстоятелства и дори едно да кривне – примерно изпълнението на инфлационния критерий – датата отива по-далеч в бъдещето.
Но ако наистина България влезе в Обменно-курсовия механизъм 2 през лятото на тази година нещата в много по-голяма степен ще зависят от самата България.
Защо се забавихме толкова много с кандидатстването, след като сме изпълнили всички условия? Има ли някой, който не иска да влезем в еврозоната?
Далеч не сме изпълнили всички условия, като отсъствието на членство в ОКМ 2 е само един пример. България още не е променила законодателството си по начин, който отговаря на изискуемата правна рамка за членство в еврозоната (макар да отговаря на изискванията за членство в ЕС). И, ключово, България никого не е убедила, че е страна способна ефективно и безпристрастно да прилага правила за всички.
Всъщност, по-внимателният прочит на докладите на Европейската централна банка за сближаването насочват към това, което ще е истински големият проблем на България: ЕЦБ тълкува възможността да преценява дали дадена страна-кандидатка отговаря на изискванията не само като установяване дали формалните икономически и правни критерии са изпълнени, а и като установяване дали страната в действителност, на практика, ще е способна да носи отговорностите на членството.
Както добре знаем, точно там е и проблемът на България и с Шенген – формалните критерии изпълнени, но партньорите ни (с прекрасни основания, трябва да си признаем) не вярват, че България е в състояние безпристрастно, ефективно и еднакво спрямо всички да прилага правила и да провежда политики.
Така че, да, има някои, които не искат да влизаме в еврозоната. Поне една част от тях са хора, които не искат в еврозоната да влизат страни, в които текущи политици си разиграват коня напълно безконтролно, включително в банковата сфера; в които централната банка очевидно фактически се поддава на натиск по начин напълно недопустим за централна банка от еврозоната; в които правораздаването и изобщо охраната на публичния интерес страдат от сериозни структурни слабости, освен че са тревожно пълни с гнили ябълки. И ще са напълно прави, защото става дума за общите пари на всички.
