„И ний сме дали нещо на света” възкликнал, патриархът на българската литература Иван Вазов. Повод да се сетим за тази фраза е българската следа, която сме оставили и по отношение на развитието на лазерите в световен мащаб. Тя става видима от открилата се днес изложба в големия салон на Българската академия на науките, посветена на 46-годишнината от създаването на Института по физика на твърдото тяло.
Изложбата разказва историята и развитието на лазерите и лазерните технологии у нас. На откриването на експозицията е акад. Николай Съботинов, който е основоположник на лазерното направление във физическия институт към БАН и създател на газовия лазер с пáри на меден бромид.
„Лазерът е едно от епохалните открития в областта на физиката. В световен мащаб лазерът е пуснат през 1960 г. от американския физик Теодор Майман. Четири години по-късно ст. н. сътрудник Васил Стефанов пуска първият импулсно рубинов лазер в института по електроника у нас. В далечната 1968 г. във физическия институт, тогава с директор акад. Георги Наджаков, беше пуснат в действие хелиево-неоновият лазер. Той беше конструиран и пуснат от мен. Това постави началото на лазерните изследвания във физическия институт на БАН, а по-късно негов приемник става Институтът по физика на твърдото тяло“, каза за БГНЕС акад. Съботинов.
Той разкри, че през 1970 пуснали в действие и първия хелий-кадмиев лазер в България, който се явил естественото продължение на американските научни изследвания в тази област. Като най- голямо постижение, ученият определя пускането на първия мощен газов лазер с метални пари на меден бромид. Според него чрез този лазер страната ни придобива световна известност.
На въпрос защо са търсели нов вариант на работа на лазера, акад. Съботинов разкри, че причината да се търси ново решение е заради недостатъка на медния лазер, а именно, че при усвояване на медта развива висока температура, която достига до 1500 градуса. Тогава взели решение да използват меден бромид, при който процесът се провежда при 1000 градуса по-ниска температура. Той отбеляза, че скоро ще отбележим 30 години откакто нашият лазер се използва в Австралия.
Доц. Екатерина Йорданова от Института по физика на твърдото тяло каза, че темата на изложбата не е случайно избрана.
„Тя е избрана, защото тази година Нобеловата награда по физика беше дадена за революционни открития в областта на физиката на лазерите. Тя е дадена на трима учени, които не са българи. Това са двама мъже и една жена. Наградата е дадена за оптичните пинсети, които намират приложение в изследване на биосистеми, а другата за първите хора, които въвеждат метода за генериране на високоинтензивни свръх къси импулси”, обясни доц. Йорданова.
Тя добави, че лазерите имат широко приложение, което започва от обработването на различни материали, през медицината, изработването на чипове, посредством лазерна технология и стига чак до опазването на културното наследство.
„С лазерите отнемаме замърсяването от паметници на културата. Много внимателно правим това и при почистването на артефакти, където грешки не могат да се допускат“, каза още доц. Йорданова.
Тя добави още, че лазерите продължават да се развиват, както и че в института им се намира най-модерната лазерна система.
Изложбата може да бъде видяна до края на следващата седмица в големия салон на БАН, а след това в Института по физика на твърдото тяло, където ще остане до края на годината.
