Според някои проучвания хората се прозяват около осем пъти на ден. Този брой вероятно е по-голям, ако денят е прекаран с други хора, които се прозяват, или ако е прекаран, да речем, в четене на статия, която обяснява за прозяването. (Вие прозявате ли се вече?) Визуалното представяне на прозяващ се човек или дори само мисълта за това действие често предизвиква неволно прозяване. Хората се прозяват най-вече, след като станат от сън и когато са уморени, но в други случаи прозявката се появява без видима причина. И така, защо изобщо се прозяваме и защо изглежда така сякаш прозяването е заразно?
Проучване на професора по психология Андрю Галъп от 2007 г. стига до заключението, че прозяването вероятно служи за регулиране на температурата на тялото и мозъка. Когато отваряме уста, за да се прозеем, челюстите ни се разтягат до най-ниското си положение, което засилва притока на кръв в областта, която след това се охлажда от бързото поемане на въздух.
Изследването на Галъп показва, че когато участниците в проучването са били поставени в условия на по-висока температура, честотата на прозяване се е увеличила, като същевременно са им били представяни изображения на този акт. Но когато участниците са били в стая с по-ниска температура или са поставили студени превързки на челата си, честотата на прозяване е била забележимо по-ниска. В края на дълъг уморителен ден с уморителна мозъчна дейност прозяването действа като охлаждащо средство.
Смята се, че заразителният характер на прозяването се дължи на емпатията или на вроденото разбиране, че ако някой друг се нуждае от мозъчно охлаждане, то и вие може би сте в такава ситуация. Съществуват и теории, според които прозяването действа като предупредителен механизъм, показващ, че даден индивид в групата вероятно е в опасност – или поне е уморен. Прозяването може да е просто начин на тялото да предупреди другите, че настоящата среда просто не е подходяща поради отегчение.
Статията е преведена от онлайн версията на енциклопедия „Британика“.
