Захари Карабашлиев е писател и главен редактор на издателство „Сиела“. Дебютната му книга „18% сиво“ печели наградата „Цветето на Хеликон“ през 2008 г. за най-продаван роман във веригата книжарници. Следва сборникът с разкази „Кратка история на самолета“, „Откат“ (2010) и „Симетрия“ (2011). Карабашлиев е съставител на две антологии на съвременни български разкази: „Обича ме, не те обича“ (2015) и „Преодоляване“ (2016). През 2017 г. излиза романът му „Хавра“, който е отличен с няколко награди, включително „Роман на годината“ на Фонд „13 века България“. През 2018 г. излизат две негови книги – сборник с разкази и есета „Не толкова кратка история на самолета“ и повестта „Жажда“. От началото на февруари 2021 г. на пазара и е новият му роман „Опашката“.
Г-н Карабашлиев, преди седмица Столична библиотека Ви отличи като “Най-четен писател”. Какво значи за Вас това признание?
Тъй като това отличие се дава на база заети книги, според електронния регистър, то е обективна и радостна за мен оценка. Читателите в библиотеките са най-четящата публика.
Събитието поставя фокус върху съвременната българска литература. Как се развива тя в последните години?
Развива се така, както се развиват българските автори – някои се развиват нагоре, други надолу, трети се самоповтарят, четвърти не успяват да пробият собствените си ограничения… слава Богу, всеки е различен.
Наскоро учредиха награда на името на Константин Павлов – един от любимите български писатели. Закъсняло ли е това признание към творчеството му?
Важното е, че вече я има тази награда. Пожелавам тя да има винаги достойни членове на журито. Зад изборите, които ще правят трябва да стои съвестта на Константин Павлов, поетът, който не се предаде, а предпочете мълчанието и тишината пред измамността на славата.
Какво е нужно, за да си добър писател?
Не знам.
Как се отрази все още продължаващата пандемия от коронавирус върху книгоиздаването? Читателите по-скоро загърбиха четенето, потънали в проблеми или напротив – преоткриха го като отдушник?
Не се отрази особено драматично. Всъщност пандемията се отрази на четящите и мислещите по-малко, отколкото нечетящите и немислещите се отразиха на пандемията.
А как се отрази този период на самите хора и какво е “лечението” за душата? Може ли да каже, че той остави белези, които са незаличими?
Всеки човек преживява всяка болест различно. Някои загубиха близки, приятели, родители, деца. Всяка болка е строго индивидуална. Затова и няма универсални обобщения.
Как чете българинът – бихте ли могли да му направите “профил” и как се променя той в последните години?
Не съществува такова нещо като „българинът“. Всички сме различни и това е хубаво и ценно. Обединява ни само езика, на който казваме неща като „обичам те“, „мразя те“ и всичко помежду.
Какво е мнението Ви за новия министър на културата? Ще успее ли да се справи? Смятате ли, че в политиката младостта е порок или точно обратното?
След около 70-ина дни ще се чувствам свободен да говоря. Засега съм решил да запазя мнението си за себе си.
Какви са най-новите проекти около дейността на “Сиела”?
Стараем се да издаваме атрактивни и стойностни заглавия за нашите читатели. Някои от последните ни проекти, които определено заслужават внимание, са мащабният роман „Облакът Кукуландия“ от носителя на „Пулицър“ Антъни Доер; актуалната „Безумие и слава“ от друг носител на „Пулицър“ – журналиста Тим Уайнър, в която той разглежда десетилетната борба между двете световни суперсили – САЩ и СССР, както и трансформацията на Русия под ръководството на Владимир Путин; ново издание на знаковата „Законите на човешката природа“ от Робърт Грийн; мрачния шедьовър на Грешам „Улицата на кошмарите“, вдъхновила гениалния Гийермо дел Торо да създаде едноименния филм с участието на Кейт Бланшет и Брадли Купър.
Интервюто е на debati.bg
