Сподели

Светът на напитките е пълен с приказки, митове и легенди. Всички те са интригуващи и интересни, но освен това предлагат и поглед върху богатата история на културата, обичаите и ритуалите, свързани с алкохола.

Ферментиралото зърно, плодовият сок и медът се използват за направата на алкохол от хиляди години, като някои от най-ранните доказателства датират от 7 000 г. пр. н. е. в Китай.

През 2017 г. в Грузия бяха открити едни от най-старите доказателства за направата на вино. Екипи анализираха следи, запазени в глинени буркани. Те принадлежат към древната култура, известна като Шулавери -Шому, която е съществувала от приблизително 6000 пр. н. е. до 5 000 пр. н. е. и е обхващала съвременните страни Грузия, Армения и Азербайджан. Бурканите са големи около 300 литра, а въглеродното датиране на керамиката показва, че най-старата е от около 5980 г. пр. н. е., вероятно даже и малко по-стара. На около 8000 години, това откритие доказва, че връзката на човечеството с виното е с няколко века по-стара, отколкото се смяташе досега.

алкохол, вино

В Индия алкохолна напитка, наречена сура, дестилирана от ориз, е била произвеждана между 3000 и 2000 г. пр. н. е.,. А вавилонците са почитали богиня на виното още през 2700 г. пр. н. е.

В Гърция една от първите алкохолни напитки, придобили популярност, е медовината. Тя представлява ферментирала напитка, приготвена от мед и вода, често споменавана в древногръцката литература.

Това демонстрира, че връзката на човечеството с алкохола е не само историческа, но и културно вкоренена. Ферментиралите напитки често са в основата на древните ритуали и родството.

Тук събираме няколко от любимите ни необикновени приказки, които заобикалят алкохола – от барутния ром и коктейла с перли на Клеопатра, до роговете за пиене на викинги и митичната „зелена фея“.

алкохол, наздраве

Ганбей – Китай

Всеки, който е пътувал до Китай, вероятно е срещнал обичая за пиене наречен „ганбей“. Думата свободно се превежда като „пресушете чашата си“.

Традицията повелява домакинът да поздрави гостите си, като вдига чаша с очакването, че след това те ще я изпият, независимо дали е пълна с китайски ликьор или френско бордо. Отказът е знак за неуважение, което в бизнес среда дори може да означава осигуряване или загуба на сделка.

Проблемът идва, когато „ганбей“ не се ограничава само до странен тост, а за да пазят имиджа си участниците са в състояние да пият извънредни количества алкохол.

През 2016 г. служител от китайската провинция Хенан се напил до смърт след спазване на обичая. Служителят, който ръководител местно бюро за безопасност на храните и лекарствата, бил откаран по спешност в болница, след като „се почувствал зле“ на обеден банкет. Скоро след това бил обявен за мъртъв. В доклада се казва, той и трима други служители са изпили общо два килограма алкохол. Видът на алкохола не е уточнен.

Известно е, че китайските служители водят помощници със себе си, за да уважават ганбей от тяхно име, избягвайки необходимостта сами да пият обилни количества алкохол, за да не обидят домакините си.

Въпреки че е много стар обичай, културата на „ганбей“ в днешно време намалява. Сега е напълно приемливо да се хапва по време на обичая, докато някога това се е смятало за неуважително.

алкохол, ром, пират

 

Ром и барут – пирати от 18 век

През 18-ти век е било обичайно пиратите да добавят барут към рома. Известният пират Черната брада е твърдял, че пие ром с барут, преди да се качи на вражески кораби. Твърди се, че практиката е признак на смелост и начин да наложи репутацията му на луд и непредвидим враг.

Въпреки това обичаят да се добавя барут към алкохола всъщност датира от 1600-те години, когато моряците в британския кралски флот редовно са получавали плащания с ром, а не с пари. Подозрителни, че техните офицери разреждат рома, моряците добавяли барут към своя грог, за да проверят качеството му. Ако сместа не успее да се разгори, тя се счита за „слаба“ и се разводнява. Ако пламти в ярко синьо, се смята, че алкохолът е над – 54,5% и повече, значи ромът е добър.

Допълнителен произход на този обичай може да се проследи в Хаити, където в религията на Вуду консумацията на ром, смесен с барут, пръст от прясно изкопан гроб и човешка кръв, често се използват в характерните ритуали.

риба

Обичай за приобщаване – Нюфаундленд, Канада

Желаещите да се установят за постоянно в северните територии на Нюфаундленд са длъжни да преминат през церемония по посвещаване, като са принудени да участват в странна традиция, която им позволява да бъдат приети от местните жители.

Церемонията се провежда най-често в кръчмите. Изисква се от чужденецът да изпие късче от местния дух, криещ се в чаша ром, наречен Newfoundland Screech, след това да рецитира стих и накрая да целуне риба треска по устата.

Newfoundland Screech е марка ром, произведен и бутилиран от Newfoundland and Labrador Liquor Corporation, след като е бил внесен от Ямайка.

Вариациите на този обичай варират от кръчма до кръчма и общност до общност, но най-често започват с въпрос към присъстващите дали искат да станат истински нюфаундлендци. Преминалите изпитанието успешно, получават сертификат, за да докажат, че са били приети, както и рибата, която да отнесат като спомен.

клеопатра

Перленият коктейл на Клеопатра

Според популярната легенда Клеопатра VII (69 г. пр. н. е. – 30 г. пр. н. е.) веднъж се обзаложила със своя любовник и римски пълководец Марк Антоний дали може да похарчи десет милиона сестерции (древна римска валута) за едно хранене.

Говори се, че в пищна демонстрация на богатството си Клеопатра е извадила чаша оцет и след това свалила от ухото си една от своите перлени обеци. Тя пуснала перлата в оцета и след като тя се разтворила, изпила „коктейла“ на една глътка.

Дали приказката е вярна или не, не е потвърдено и може би не е важно. Но съвременните учени решиха да проверят дали изобщо е възможно да се разтвори перла в оцет за толкова кратко време.

Пруденс Джоунс от държавния университет Монклер в Ню Джърси повторила експеримента. Тя пуснала петкаратова перла в чаша бял оцет, закупен от супермаркета. Джоунс открила, че перла от един грам ще се разтвори напълно в оцет за 24 до 36 часа. Калциевият карбонат в перлата би неутрализирал част от киселинността, правейки напитката по-вкусна от обикновения оцет. Алтернативно, стриването на перлата предварително и използването на варен оцет ускорява реакцията с няколко минути.

Оказва се, че има достоверност в историята за Клеопатра, но напитката явно е била приготвена няколко дни предварително.

викинг, пиене, алкохол

Викингски обичаи за пиене

Викингите са били известни с пиенето си и често са го правили от специални съдове за пиене, направени от полиран рог на добитък или други животни. Те също така пиели спиртни напитки и вино от черепите на своите паднали врагове.

В скандинавската митология Бог Тор пие от гигантски рог, който неизвестно за него съдържал всички води на морето. А епичната приказка Беоулф описва ритуалното пиене на медовина от издълбани рогове.

Друга викингска традиция е тази на „Skål“ – тост за приятелство, късмет и здраве. Той изисква постоянен и продължителен зрителен контакт с вашия партньор по пиене. След като се казва на висок глас „skål!“ и се пие от чашата, е обичайно отново да срещнете погледа на вашия пиещ партньор, докато спускате съда си обратно на масата. Тази традиция гарантира, че човекът отсреща е винаги фиксиран с поглед, в случай на импровизиран дуел или нападение, характерно за времената и нравите от викингската епоха.

Хризип
На снимката: Хризип

Пияното магаре на Хризип

Хризип е почитан гръцки философ, живял през 207 г. пр. н. е. и е един от най-големите авторитети в стоицизма – школа, занимаваща се с вътрешната независимост на човека, с което той отговаря на истинската природа.

Гръцкият философ обаче е запомнен не толкова с приноса си към етиката и философията, а със смъртта си. Изразът „да умреш от смях“ може и да има буквално значение. Според историята Хризип умрял от смях, докато гледал как пияното му магаре се опитвало да яде смокини.

Това се случило по време на 143-та олимпиада (208 до 204 г. пр. н. е.). След като гледал как магарето му яде смокини той извикал: „Сега дайте на магарето чаша хубаво вино, за да измие смокините”, и умрял в пристъп на смях.

бар, алкохол

Пияната мечка убиец

През 1891 г. руснак срещнал края си в ръцете на пияна мечка. Историята разказва, че на мъж, живеещ в руския град Вилна (сега Вилнюс), му подарили мечка, която да отглежда като домашен любимец. Животното било кротко, но имало силен афинитет към водката. Мъжът приел подаръка и отвел мечката у дома.

Един ден същата тази мечка нахлула в местната кръчма и започнала да си пълни буре с водка. Собственикът на кръчмата се опитал да я спре, но пияната мечка нападнала и убила кръчмаря, преди да направи същото с двамата му сина и дъщеря му.

Говори се, че селяните са намерили пияното животно да спи в локва кръв и алкохол, след което то било застреляно.

Ли Бо
На снимката: Ли Бо

 

Ли Бо

Ли Бо е китайски поет, живял от 701 до 762 г. сл. Хр., високо почитан по времето на династията Тан. През живота си той създава повече от 900 стихотворения, вдъхновени от собствения му живот и социалната реалност на времето в което живял.

Сред най-известните са „Събуждане от пиянство през пролетен ден“, „Трудният път към Шу“ и „Тиха нощна мисъл“, които все още се изучават от студентите в Китай.

Според легендата Ли Бо, който обичал алкохола, бил на лодка и пиел, когато се опитал да целуне отражението на луната, паднал зад борда и се удавил.

По ирония на съдбата едно от стихотворенията му се казва „Сам пия под луната“.

алкохол, абсент

Зелената фея

От всички духове на света абсентът е може би най-привлекателният. Спиртната напитка с аромат на анасон е получена от смесването на няколко вида растения, сред които цветовете и листата на бял пелин, зелен анасон, сладък копър и други билки. Той е традиционно зелен на цвят и отдавна е наричан “la fée verte” (зелената фея).

Популярна сред бохемските среди, напитката става известна със своите психоактивни и халюциногенни свойства, дължащи се на химикала туйон, който се намира в цветовете на пелина и е доказано слабо токсичен. Популярни личности, известни със злоупотребата си с абсент, са: Артюр Рембо, Пол Верлен, Едгар Алън По, Ван Гог, Оскар Уайлд и много други.

До 1915 г. абсентът е забранен в САЩ и в голяма част от Европа, включително Франция, Холандия, Белгия, Швейцария и Австро-Унгария. Сега се смята, че психоактивните му свойства са силно преувеличени, но моралната истерия около абсента по това време успява да обвини напитката за редица престъпления. Най-известното е това на Жан Ланфрай, френски работник, живеещ в Швейцария. През 1905 г. той е осъден за убийството на бременната си съпруга и двете си деца в пристъп на пиянски ярост. Полицията разкрива, че Ланфрай изпил седем чаши вино, шест чаши коняк, едно кафе с бренди, два ликьора и две чаши абсент. Но поради паниката около абсента в Европа, като причина за убийствата му е посочена единствено „зелената фея“.

Церемонията по поднасяне на абсент е била една от основните причини, привличаща „пиячите“ в пивниците. Абсентът се налива в чаша, върху която се поставя специална лъжичка с процеп. В лъжичката се поставя кубче захар, напоява се с абсент и се запалва. Залива се с тънка струя ледено-студена вода. Така неразтворимите във вода съставки се утаяват, което води до помътняване на питието.

Андре Гигантът
На снимката: Андре Гигантът

Андре Гигантът

Андре Рене Русимов, известен като Андре Гиганта, е висок 224 см професионален борец и актьор. Той е роден през май 1946 г. и е починал през януари 1993 г. Внушителният му размер е вследствие от рядка форма на гигантизъм.

Най-известната му роля е на гиганта Фезик от популярния филм „Принцесата булка“. Но по-скоро умението му да пие, отколкото неговият размер или роли, са оставяли страхопочитание в мнозина. Колегата му по борба Хълк Хоган твърди, че веднъж е изпил 102 бири за 45 минути.

Актьорът Кери Елуис заявил, че борецът рутинно смесвал алкохолни напитки в 1,2-литрова стомна, изпивайки няколко такива за кратко време. Друг борец, Майк Греъм, пък твърди, че веднъж видял Андре да изпива 156 бири, което би било световен рекорд. Според непотвърдени съобщения,той е пил алкохол равняващ се на 7000 калории всеки ден.

Има само един доказан случай на Андре, припаднал от прекомерно пиене в коридор на хотел. Той бил толкова голям и тежък, че нито приятелите му, нито персоналът на хотела можели да го преместят. Вместо това го наметнали с капак от пиано и го оставили да спи.

За съжаление няма официална документация за пиенето на Андре, което почти сигурно би му отредило място в Книгата на рекордите на Гинес.

Материалът е публикуван в thedrinksbusiness.com, преводът е на редакцията.

 

Коментари