Сподели

Никой не желае да си има работа с колекторски фирми и това е обяснимо. Едва ли някой иска да бъде притискан и заплашван. Пък и не са често случаите, в които гражданите търсят правата си чрез адвокат. Това обаче трябва да се промени.

Що е колекторска фирма?

Това са фирми, които се занимават със събирания на задължения. Да речем, че гражданин има задължения към кредитна институция, мобилен оператор и т.н., те обаче не са изплатени на време. Подобни дългове могат да се натрупват с години. С надежда те все пак да бъдат събрани някога, а и за да не е загубата тотална, се създават пакети „лоши кредити“, които се обявяват на търг, в който участват колекторски фирми. Те наддават за определения кредит, а след като го купят, започва тормозът над задлъжнелите. Докато не бъде изплатено задължението, лихвите се трупат ли трупат. Така се оказва, че дългът е станал огромен, а тормозът става постоянен. Той може да се изразява чрез постоянно и натрапчиво припомняне по телефона, изнудване, а понякога дори и физически натиск.

Защо не са подвластни на закона?

Закон за събиране на вземанията от колекторски фирми все още няма. Няма и списък с непозволени и позволени действия на колекторските фирми.

Бившият омбудсман, а след това председател на „ИБГНИ“ Мая Манолова нееднократно е повдигала темата още преди години. В отворено писмо през юни 2020 г. до тогавашната власт (ГЕРБ) тя пише:

„Преди пандемията от Ковид-19 българските граждани са заливани от друга „пандемия” – тази на колекторските фирми, упражняващи тормоз над обикновените хора. Дейността на събирачите на дългове от близо 30 години е без законов регламент, без правила, без контрол от никоя институция. Затова безнаказано колекторите заплашват и рекетират гражданите. Практика е да притесняват близки и роднини, възрастни хора или да компрометират гражданите на работните им места, пред колегите и началниците им.“

От текста става ясно, че по данни на Асоциацията на колекторските агенции в България през 2018 г. те са събирали вземания от граждани по 1 221 227 случая за общо 1.418 млрд. лв., при среден размер на дълга от 1161 лв.

Инициативата на Нинова

Преди дни вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова призова за спешното създаване на закон и промяна на правилата за работа на частните съдебни изпълнители. Тя настоява до края на февруари да бъде изработен закон, който да спре „произвола на колекторските фирми“. Със закона ще се въведе ред как да става уведомяването на длъжника.

 „Ще се направи ред, по който да бъдат уведомявани, да могат да реагират, да могат да обжалват по съдебен ред тези искания. Така го обобщаваме – ред и правила и пълен контрол върху това, което се случва“, каза Нинова.

Другите въпроси, които ще бъдат уредени в закона, са свързани с лихви, такси, проценти. Очаква се в работата по изготвянето на законопроекта ще бъдат включени и 7 – 8 неправителствените организации, които се занимават с тази тема и защитават правата на гражданите.

По думите ѝ у нас в момента работят 17 колекторски фирми. Междувременно в Комисията за защита на потребителите всеки ден постъпват жалби срещу събирачи на вземания. Желанието на Нинова получи принципна подкрепа от Асоциацията за защита на потребителите.

За какво настоява Асоциацията за защита на потребителите?

АЗП настоява неправителствените организации да бъдат допуснати за участие в процеса на изготвяне на проекта на закон за дейността на колекторскитефирми.  Според нея бъдещият Закон за дейността на фирмите за събиране на дългове трябва да включва следните разпоредби:

– Да се въведе лицензионен режим;

– Колекторите да изкупуват дългове след като длъжниците бъдат уведомени и им бъде предложено да го изкупят на същата цена;

– Да се въведе условие, когато давността е изтекла, длъжникът да може да възрази;

– Да има ясни правила, пo които да бъде търсен длъжникът за задължението, съобразно законите защитаващи лични данни, човешки и потребителски права;

– Да се регламентира прехвърлянето на дълг, за да не се стига до случаи, като този в Средец, където две колекторски фирми стигнаха до стрелба за дълг от 140 лв.;

–  Тази дейност да не се монополизира като се даде право само на колекторските фирми да я извършват. (В момента тя се извършва и от адвокатски кантори);

– Достъпът на тези фирми до ЦКР също да бъде регламентиран;

– Образователен ценз на работещите и управителите на тези  Компании, собствениците също;

– Служителите и собствениците да са с чисто съдебно минало и да не са криминално проявени;

– Да може по всяко време длъжникът да заяви, че желае да преустановят да го притесняват и те да са длъжни да спрат моментално;

– Регламентация на методите им, така че да няма психически тормоз;

– При нарушения да им се отнема лиценза;

Според Асоциацията всякакъв закон, който не включва техните искания, ще бъде в услуга на колекторите. Колекторските агенции в България за последните две години събират задължения в размер на над 3 млрд. лв., което налага всички действия в посока регулиране на този бизнес, да бъдат прозрачни.

При всички случаи не е добре да се задлъжнява, но ако това все пак се случи и към нас започне какъвто и да е тормоз от страна на колекторски фирми, най-доброто, което може да направим е да поискаме документи и да разберем от какво са задълженията и начислените ни лихви. Добре е още да потърсим помощта на адвокат и да не се поддаваме на заплахи и манипулации.

Предстои да разбрем дали до края на февруари 2022 г. ще има закон, който да спре произвола на този вид събирачи на задължения.

Коментарът е на debati.bg

Коментари