Сподели

Адвокат Михаил Екимджиев е завършил е Софийския университет „Климент Охридски”, Юридически факултет-Магистър по право. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург.  Лектор е на многобройни национални и международни конференции.

Защо и как съдебната реформа стана важна за гражданското общество

 След като основните политически въпроси на прехода получиха отговор чрез цивилизационния ни избор на демокрация и евроатлантическа принадлежност, през последните години социалните катаклизми у нас имат ясни етични основания. Надраснали културата на толерантност към корупцията, през 2013-та и 2020-та хора излизаха на улицата, когато невидимата, но осезаема линия на властова арогантност беше премината, а задкулисието изпълзя на светло, за да узакони заграбеното. През лятото на 2013 г. Д. Пеевски, чрез подопечни депутати, се самоназначи за шеф на ДАНС. Безпрецедентните протести и сривът на обществено доверие пратиха правителството на Орешарски в аналите на историята. Седем години по-късно, с десанта в Росенец, Христо Иванов показа на живо анклава на Доган, в който паралелната, дълбока държава вече беше официализирана. Ответният залп от сараите не закъсня. Ден по-късно Гешев нахлу в Президентството с башибозука, наречен „Бюро за защита“. Мишена на абордажа беше президентът и върховен главнокомандващ на републиката. Това беше сюрреалистичен акт на институционална деградация, започнала години по-рано. Затъването на прокуратурата зад кулисите на правовата държава стана осезаемо, когато С. Цацаров беше назначен за главен прокурор от приближения до Б.Борисов президент Росен Плевнелиев. При Цацаров прокуратурата можеше да бъде сравнена с организирана престъпна група на белите якички, специализирана в търговия с политическо и юридическо влияние. Апогеят й е аферата КТБ и контролираното ѝ разграбване от конкурентните на Цветан Василев.

Погромът над до скоро фаворизирана от властта банка показа безпощадната ефективност на институция, чиито ръководител е над закона. Цацаров имаше остатъчен респект към правото и размити етични граници, които преминаваше с неохота, а присвояването на ограничения публичен ресурс изискваше по-решителен главен прокурор, който чевръсто да оползотворява неограничената си власт. Така стана възможен възходът на Гешев, чиято юридическата и морална необремененост успешно беше тествана в Специализираната прокуратура. Под негово ръководство прокуратурата бе принизена до рекетьорска улична банда. Освен корупцията и търговията с влияние, наследени от Цацаров, модерни станаха силовото завземане на бизнеси с участието на високопоставени прокурори, поръчковите дела срещу опоненти на Борисов и прикриването на явни негови престъпления. Както наглият опит на Пеевски да оглави ДАНС, така и бруталността на Гешев, изкара хората на площадите. Дори неизкусените от правото разбраха, че всеки може да е следваща мишена на такава прокуратура. Благодарение на Гешев българското общество прозря нуждата от бърза и радикална промяна в Прокуратурата, като първа стъпка от широкомащабна съдебна реформа.

Бруталността на Прокуратурата извади хората по улиците

Отстраняването на Борисов и на Гешев бяха основни цели на протестите през 2020 г. и станаха двигател на промените през 2021 г. Жадни за справедливост хора от целия политически спектър свалиха компрометираното управление на ГЕРБ още през април 2021 г. Те обаче не успяха да сформират правителство, а законопроектите за закриване на специализираните съдилища и прокуратури не стигнаха до второ четене. Четиридесет и шестото народно събрание само прехвърли Бюрото за защита, което Гешев беше превърнал в лична охрана и ударна бригада, при министъра на правосъдието.

След като „Продължаваме промяната“ спечели парламентарните избори от ноември 2021 г., партиите от реформаторското мнозинство в Парламента сключиха коалиционно споразумение за управлението на страната. Лидерите им обявиха, че управляващата коалиция ще пренесе енергията от площадите в политики, които ще следват целите на протеста. В коалиционното споразумение обаче отстраняването на Гешев свенливо е загатнато само като „Политическа декларация от коалиционните партньори с искане за оставка на главния прокурор“. Двадесет дни след сключването на споразумението такава декларация не е приета, а спорадичните призиви за оставка на Гешев от премиера, Христо Иванов и министъра на правосъдието са повече институционален фолклор, отколкото обща политическа позиция.

В споразумението закриването на специализираните съдилища и прокуратури е „незабавен приоритет“, за разлика от промените в КПКОНПИ и в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), които следва да стартират „незабавно, но не по-късно от 3 месеца след започване работата на Народното събрание“. Въпреки това, близо месец след първото заседание на 47-мото НС от 03.11.2021 г., обсъждането на темата не е започнало. Депутатите дори не са докоснали въпросите за КПКОНПИ и ИВСС. Според споразумението, КПКОНПИ трябва да има разследващи функции. Идеята е нереалистична, тъй като по Конституция, Прокуратурата ръководи разследването на престъпления. Затова идеята вероятно ще катастрофира в Конституционния съд или т.нар. „разследване“ ще бъде сведено до оперативно-издирвателна дейност, каквато КПКОНПИ и сега упражнява. Такава промяна би била удар във въздуха, тъй като наблюдаващият прокурор може да отмени всяко процесуално действие, извършено от органи на комисията. Сериозен е и рискът засилването на репресивната функция на КПКОНПИ, като изчадието на д-р Франкенщайн, да се обърне срещу хората.

Странно е приоритизирането на избора на членове на ИВСС, който, според споразумението, трябва да започне до 2 месеца след началото на дейността на НС. Според Конституцията, инспекторите се избират с мнозинство от поне 160 народни представители, което изглежда непостижимо. Ето защо идеята новоизбраният ИВСС да проверява за почтеност и за конфликт на интереси кандидатите за новия ВСС темпорално се бие с плана за предсрочно разпускане на действащия съдебен съвет, което трябва да стане най-късно след 3 месеца. Тъй като шансът ИВСС да бъде избран в обозримо бъдеще е утопичен, логично е да бъде приоритизирано предсрочното прекратяване на мандата на ВСС. Това сравнително бързо може да стане с изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от обикновено парламентарно мнозинство – 50 % от присъстващите народни представители. Предсрочното разформироване на действащия ВСС би осуетило възможността кадри на Пеевски и Борисов да бъдат залостени на ключови постове в съдебната система и отвътре да саботират всяка промяна. Демоверсия на окопната война, която Гешев готви, вече видяхме. На 21.12.2021 г., по предложение на главния прокурор, буквално за минути, без обсъждане и както винаги с пълно единодушие, Прокурорската колегия на ВСС назначи трети заместник – административен ръководител на Националната следствена служба, шести на Софийската градска прокуратура и четвърти на Апелативната специализирана прокуратура. Емблема на тези назначения е фамозният Ясен Тодоров, който стана трети зам. ръководител на Националната следствена служба (НСлС). Ако разформироването на ВСС бъде забавено, той не би се посвенил през януари 2023 г. да бламира избора на Г. Захарова, въпреки че тя е единствен кандидат за председател на Върховния касационен съд и да монтира на този пост Цацаров, който вероятно с нетърпение чака да бъде уволнен от КПКОНПИ. Само предсрочно разпускане на ВСС ще даде шанс за избор на нов съвет и за проветряване на миазмите от подземието на съдебната власт. Ако тази стъпка не бъде направена незабавно, енергията за съдебна реформа ще зацикли, затрупана от неотложни политически приоритети – ваксинация, енергийна криза, ценови шок … Под растящо социално напрежение, лидерите на промяната К. Петков и А. Василев самосъхранително ще търсят зоната си на професионален комфорт в икономиката и финансите. Вместо да влизат в битка с непредвидим финал, ангажираща огромен управленски ресурс, те вероятно биха предпочели да отложат реформите за по-добри времена. Гешев, както Цацаров при Орешарски, може да обърне палачинката и да погне на ужким Борисов и негови приближени, показвайки готовност за слугинаж, до следващата смяна на властта. Този филм вече сме го гледали…

Какво да се прави?

Несъмнено освобождаването на Гешев от длъжност, което практически може да стане само от нов ВСС, е трудно, бавно и несигурно. За сметка на това, с бързи промени на ЗСВ и НПК, главният прокурор може временно да бъде отстранен от длъжност, ако срещу него бъде повдигнато обвинение. С изменение в НПК разследването срещу магистрати може да бъде възложено на разследващи полицаи, определени от министъра на вътрешните работи (сега то се провежда от следователи). Такава промяна би позволила обвинение срещу Гешев да бъде повдигнато от орган, извън Прокуратурата и би допринесла за ефективността на разследването срещу магистрати, което сега се води от техни колеги. Според скорошно решение на Конституционния съд, такова обвинение не би могло да бъде отменено от Гешев или от подчинените му прокурори, тъй като „никой не може да е господар на разследване срещу себе си“. Без дълго досъдебно производство, главният прокурор може да бъде обвинен в злоупотреба с власт поради нарушаване на презумпцията за невиновност, за което неотдавна България беше осъдена в Страсбург. Установеното от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) нарушение означава, че той е нарушил и Конституцията, превишавайки процесуалните си права. Паралелна промяна в ЗСВ може да предвиди задължително отстраняване от длъжност на всеки магистрат, срещу когото е повдигнато обвинение. Тогава ВСС ще бъде длъжен незабавно да отстрани Гешев до приключване на разследването срещу него. Отстраняването подлежи на съдебен контрол, което гарантира правото на защита. Елиминирането на Гешев ще бъде символен знак за възстановяване на справедливостта, почтеността и правовата държава. То би дало енергия и оптимистична перспектива за избора на нов ВСС и на нов главен прокурор.

Нарушено ли е коалиционното споразумение?

Първата стъпка от споразумението – „политическа декларация за оставката на главния прокурор“ не беше направена. Никой от коалиционните партньори не каза защо. Сякаш новите управляващи не знаят, че това споразумение не е бюрократична кондика на партийни централи, а най-важната страна в него са гражданите, от чието име политиците се договарят и управляват. Ако обещаните промени не бъдат изпълнени, хората, свалили Орешарски и Борисов, които повярваха на Кирил и Асен и им подариха властта, ще си я вземат обратно. Този път те няма да питат „Кой?“, защото сега зад успеха или зад поредния провал на съдебната реформа ще стоят имена и подписи.

Интервюто е от debati.bg

Коментари