НАТО вероятно ще засили военното си присъствие в Черно и Балтийско море, ако Русия нахлуе в Украйна, твърдят дипломати и бивши служители. Но тъй като западният военен алианс няма договорно задължение да защитава Украйна, която не е член на НАТО, някои от най-трудните решения могат да паднат на плещите на Европейския съюз. Те включват как да ударят Москва с всякакви нови икономически санкции, последствията от недостига на руски природен газ за Европа и приемането на хиляди бежанци, бягащи от войната.
Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков съобщи миналата седмица, че дипломацията по отношение на правно обвързващите изисквания за сигурност е стигнала до „безизходица“. Пратеници и експерти са разделени по въпроса дали Русия ще нахлуе в Украйна.
Кремъл е събрал 100 000 войници близо до границите на Украйна, натрупване, което според Запада е подготовка за война, която да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО. Русия отрича да е планирала инвазия.
НАТО започна да засилва стратегията, която прилага, след анексирането на полуостров Крим от Украйна през 2014 г. Тя включва по-отбранително военно планиране, модернизиране на въоръжените сили, подкрепа на Украйна с екипи за кибервойна и търсене на диалог с Москва.
Тъй като съществува риск от прехвърляне на конфликта на територията на НАТО около Черно море, алиансът е изправен пред дилемата, колко още да се подготви и как да подкрепи Киев. Въпреки че НАТО се съгласи на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., че Украйна един ден ще стане член на НАТО, алиансът не е обвързан от учредителния си договор за защита на Украйна.
Президентът на САЩ Джо Байдън отказа изпращането на американски войски в Украйна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза на 30 ноември: „Важно е да се прави разлика между съюзници на НАТО и партньор. Украйна е партньор, високо ценен партньор“.
Двама дипломати от НАТО съобщиха, че стъпките на Запада в подкрепа на Украйна могат да варират от повече американско оръжие и дронове за украинските въоръжени сили, до засилено обучение на украинските сили, особено по отношение на начините за реагиране на всякакви руски ракетни атаки. Междувременно Великобритания започна да доставя на Украйна противотанкови оръжия.
Столтенберг заяви, че западният военен алианс ще подпише споразумение за по-тясно сътрудничество в областта на киберсигурността с Киев през следващите дни, без да дава повече подробности. Изказването му дойде след кибератаките срещу уебсайтове на украинското правителство през миналата седмица.
БАЛТИЙСКИ ФОКУС НА НАТО
Според Ханс-Лотар Домроезе, пенсиониран германски генерал, ако Русия нахлуе в Украйна, НАТО ще „повиши нивата на тревога“. „Може да укрепи източния фронт, изпращайки по-големи военни части в Полша и балтийските държави, нещо, което алиансът изключваше досега. НАТО може също така да базира войски в Югоизточна Европа“, казва още той. Това все пак ще бъде в защита на територията на НАТО, но ще изпрати послание за решимост към Русия.
От 2014 г. НАТО дава приоритет на укрепването на Балтийските страни и е разположил четири многонационални бойни групи с размер на батальон, водени от Канада, Германия, Великобритания и Съединените щати в Латвия, Литва, Естония и Полша. Премиерът на Естония каза пред Ройтерс миналата седмица, че балтийските държави разговарят със съюзниците си за увеличаване на военните разположения на тяхна територия. А Столтенберг заяви, че всяка руска атака срещу Украйна ще предизвика ответна реакция.
Миналата седмица Дания се съгласи да изпрати още четири бойни самолета F-16 в Литва и една фрегата, за да помогне за патрулиране в Балтийско море. Войските служат като „проводник“ за 40 000-те сили на НАТО за бързо реагиране, чиято цел е да влязат бързо и да доведат повече американски войски и оръжия отвъд Атлантика.
ВЪЗМОЖНО РАЗПОЛАГАНЕ В ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН
Според пенсионираният американски генерал Бен Ходжис, който командваше силите на американската армия в Европа от 2014 до 2017 г., съюзниците от НАТО трябва да се подготвят за последиците от всяка руска инвазия в Украйна.
„Ако има нова офанзива, тогава имаме трима съюзници от НАТО в Черноморския регион: Румъния, България и Турция… Трябва да предприемем всички стъпки за нашата колективна отбрана“.
Вероятно следващия месец съюзническите министри на отбраната ще обсъдят изпращането на повече сили в щаба на многонационалните дивизии на НАТО в Румъния. Въпреки че действа от 2017 г., той остава само сухопътно командване, без непосредствени въздушни, морски или специални сили.
Ходжис твърди, че един по-сериозен оперативен център ще включва повече военноморски и въздушни учения, споделяне на разузнавателна информация, по-голямо наблюдение на руските подводници и посещения на търговските пристанища в Крим, а в крайна сметка и по-добра подготовка за евентуален конфликт.
Румъния настоява за по-голямо военноморско присъствие на НАТО в Черно море, но съседна България се опасява да провокира Русия. В такъв случай участието на Турция, членка на НАТО, но не и на ЕС, би било от решаващо значение.
Текстът е публикуван от агенция „Ройтерс“, преводът е на debati.bg.
