Сподели

Президент на България от 1997 до 2002 г. Роден е през 1952 г. Член е на борда на директорите на Глобалната инициатива за справедливост, основана от президента Бил Клинтън. От началото на 2004 г. е член на Международния съвет на Американската асоциация на юристите Президент на Център за глобален диалог и сътрудничество във Виена. От 2017 г. е член на Доверителния съвет на Александрийската библиотека.

Господин президент, първите месеци на вашия мандат през 1997 г. бяха белязани от драматични събития. Имаше икономическа и политическа криза, която бе решена на 4 февруари. Почти веднага след това поискахте от вашия служебен кабинет с премиер Стефан Софиянски да подаде молбата за членство в НАТО. Направихте и първите крачки за въвеждането на валутния борд. Четвърт век по-късно как ви изглежда този период?

В новата ни история май наистина няма друг подобен период- за толкова кратко време се случиха толкова важни за България събития. Икономическата и политическа криза от зимата на 1996/97 г. и масовите протести, от една страна, показаха напълно изчерпаното търпение на българския народ да бъде управляван повече от БКП-БСП. От друга страна, напълно справедливите протести можеха да доведат до кървава развръзка или гражданска война, което щеше фатално да ни отдалечи от най-важния за държавата приоритет – членство в НАТО и ЕС. По тази причина отказах на БСП да състави нов кабинет, защото това означаваше нова ескалация с непредвидим край. Свиках веднага Консултативния съвет за национална сигурност и под натиска на всички останали политически сили, които бяха истински изплашени от ескалацията на напрежението, БСП се отказа от второ правителство, аз назначих служебен кабинет, насрочих предсрочни парламентарни избори и така пред страната се откриха нови перспективи.

Как се роди идеята за валутния борд?

Тази идея беше лансирана и преди встъпването ми в длъжност- малцина бяха за, повечето бяха против, но още след встъпването разбрах, че България е напълно фалирала Освен гигантската хиперинфлация до една седмица можехме да останем и без хляб – запасите от зърно бяха изчерпани. Ходих в Полша да договарям с президента Квашневски светкавичен внос на зърно, което на всичко отгоре не можехме и да платим веднага, защото нямахме пари. Така че за разлика от дежурните теоретици аз знаех, че нямахме никакъв друг изход, освен незабавни преговори с международните институции за бързи заеми, но за да ги получим, а и което е по-важно, за да изправим икономиката на крака, трябваше решителна реформа- затова и подкрепих твърдо идеята за валутен борд. Не беше никак лесно, защото в началото бях съвсем сам – в България нямаше нито действащ парламент, нито действащо правителство и с назначения от мен служебен кабинет, начело със Софиянски и моя съветник Красимир Ангарски, започнахме незабавна работа по въвеждане на борда. Бях в непрекъснат контакт и с Иван Костов, и с Александър Божков – всички социолози предвиждаха, че СДС ще спечели следващите парламентарни избори, и за мен беше важно да има приемственост.

Как в тази икономическа криза се сетихте и да подадете молбата за членство в НАТО?

В средата на същата година предстоеше срещата на най-високо равнище в Мадрид и там щяха да се вземат най-важните решения за разширяването на алианса. Ако бях оставил тази задача за следващия парламент и следващото правителство, щяхме да загубим много време, тъй като знаех нагласите на политическите сили, а именно “Сега не ни е до НАТО, имаме да решаваме толкова много икономически и социални проблеми”. И тъй като бях убеден, че ще се случи точно това, поисках от служебния кабинет да напише молбата. Впрочем написахме я в моя кабинет – не е чудно, защото никой от нас до този момент не беше писал молба за членство в НАТО. Разбира се, и тогава имаше много несъгласни – дори и в средите на СДС.

Биха могли да ви обвинят, че не сте се допитали до народа

Категорично няма да се съглася. Проведох цялата си президентска кампания, обещавайки, че ако стана президент, ще направя всичко възможно за членството на България в НАТО и ЕС. Спечелих изборите с 60% на 40% и изпълних обещанието си, защото спечелените от мен избори бяха своеобразен референдум, т.е. бях съвършено честен с българските граждани. Обратното би било лъжа и неизпълнено обещание.

25 години след тези събития обаче българското общество е разделено за присъствието на военни контингенти и въоръжение на натовски държави на българска територия

Понякога даже ми е трудно да повярвам, че се води подобен дебат. Отдавна сме членове и на НАТО, и на ЕС. Отдавна децата на България, а и всички българи имат възможност да учат, да работят, а и просто да пътуват в Европа, т.е. ние свикнахме, че сме част от този свят Нещо повече, винаги когато говорим за вътрешните си проблеми, за стандарта на живот или корупцията, казваме, че искаме да сме като Дания, Нидерландия или Испания, т.е. отдавна сме приели, че желанието ни е не да сме просто членове на ЕС, а да вървим решително към модела на живот, който европейските държави вече са изградили. От тази гледна точка присъствието на войски или военно оборудване не е присъствие на “натовски”, още по-малко “чужди” войски, а на наши съюзни войски. Още повече че това се дължи и на недостатъчната готовност на Българската армия в момента. Но дори да имахме напълно боеспособна армия, България е малка страна и никога не би могла, не дай боже, да се защити напълно в един голям военен конфликт. Огромната част от европейските страни са в подобна ситуация и затова всички те членуват в НАТО, защото са наясно, че само заедно могат да се защитят, нека пак повторя – НАТО е отбранителен съюз. Има и още нещо – преди всички големи войни българските политици са били изправяни пред много трудния избор с кои от великите сили да бъдат, за да опазят нашия национален интерес. За съжаление, и през Първата, и през Втората световна война бяхме на страната на губещите. Е, днес бившите противници Англия и Франция, от една страна, и Германия и Австрия от друга, са съюзници и ние сме в един съюз с тях. Какво по-хубаво за сигурността на Европа и на малка България в нея?! Като член на НАТО при нужда ние ще разчитаме на техните съюзни задължения и солидарност и е недостойно да говорим, сякаш се оправдаваме, че нашата войскова част ще е само българска, само с българско командване и т.н. Солидарността винаги е двустранна. Ние не търсим конфликт с никого, но колкото по-висока е нашата боеспособност и готовността на НАТО за общи отбранителни действия, толкова по-сигурно е, че конфликт няма да има.

Интервюто е публикувано във в-к „24 часа“. Заглавието е на Дебати.бг

Коментари