Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Управител на КС2 ЕООД.
Поради късните избори и съответно съставянето на правителство в самия край на годината, бюджетът закъснява вече втори месец. Това опасно ли е за държавните финанси, както се опитват да ни сплашат някои експерти?
Това не е прецедент. Има достатъчна прозрачност. Малко са нарушенията на добрите практики през последните двадесет и пет години. Проблем е съставянето на бюджета с относително добри перспективи. Проблемите са два типа. Първият е, че има голяма неяснота по макроикономическите параметри, където най-важна е инфлацията. Вторият технически проблем е да се отчетат всички публични разходи, особено там, където има делегирани бюджети и в държавните поръчки. Съществуват подписани договори, които не могат да бъдат изпълнени при подписаните условия поради промяна в инфлацията. В делегираните бюджети би трябвало да се актуализира поне сегмента в електричество, отопление и други режийни разходи. Това са технически неща. Реалният проблем е концепцията за бюджета. Той може да бъде проинфлационен или антиинфлационен. В момента той е от първия тип. Надеждата е, че инфлацията ще води до повече приходи и до някъде това е така, но в същото време от целия сегмент приходи има само една мярка и тя е качването на акцизите, особено на алкохолни и тютюневи изделия. Не е ясно как това съответства на разходите и за колко време ще им съответстват
В края на седмицата в разговори между правителството и бизнеса, финансовият министър не отстъпи и очевидно ще има вдигане на максималния осигурителен праг и минималната заплата. Това ще повлияе ли добре на бизнес климата и на пенсионната система?
Тук има няколко неща, които са свързани с общия начин на правене на политика. Другото са конкретни ефекти. Той афинитет към правене на политика на съвършени факти. Нямаше никакво обсъждане на присъединяването на България към Г-7, след това на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 15% облагане на така наречените „глобални компании“ . Това не просто противоречи на процедурата, но противоречи и на действителното положение в България, защото според изследване от 2019 г. България е единствената страна, в която тези компании плащат всички данъци. Второто нещо са максималните осигурителни прагове. В средата на лятото това беше обявено, въпреки че е доста неразумно. Това не носи никакъв приход в бюджета на НОИ, нито е справедливо и освен това противоречи на това, което имаме като перспектива за привличане на квалифицирана работна ръка в България.
Четирите юрисдикции в Европа, три от които са в ЕС, имат равен данък, но и по-високи разходи за социални осигуровки – данък върху труда. От друга страна има начин вноските да се изравнят или оплоскостят, което е и по справедливия начин за решаване на проблема. Другият вариант е колкото повече нарастват доходите, толкова повече да намаляват данъците върху труда. Самият министър сметна, че приходите биха се увеличили с 96 млн. лв. при 6 млрд. превод от данъкоплатците към НОИ за миналата година. Говорим за 1/60. Това не дава никакъв ефект. Тези проблеми възникват не защото нямаме актуализация на праговете, а защото самата идея за праговете е вредна. Ако се вземе НОИ и неговата клиентела, която традиционно е най-облагодетелстваната във всеки един бюджет поради прехвърлянето на общите приходи към НОИ, става дума за 1 млн. и 900 хил. души. Когато вземете целият сегмент в пенсионната система – доброволно, задължително и професионалните фондове, става дума за 4 млн. и 900 хил. души. Във този втори сегмент има всички тези четири подсистеми на частното пенсионно осигуряване около 19 млрд. лв. по данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Тези натрупани суми са собственост на хората, които са спестявали за старините си. В НОИ положението не е такова. Там вие нямате собственост. Целият мотив и обосноваване на архитектурата на сегашната система, включително различните преференции за онези, които си прехвърлят спестяванията в общия фонд на Държавно обществено осигуряване, се крепи на двадесет годишно толериране на ДОО, което не може да продължава вечно. Ако ще има някаква промяна, то тя трябва да бъде в обратна посока. Необходимо е да се увеличат капиталовонатрупващите механизми. Има и други неща, които влияят върху НОИ, които са по-важни, но не са в кодекса на социалното осигуряване, а са в кодекса на труда. Те касаят трудното отчитане и обслужване на временните трудови договори. В ЕС България е с най-малък процент на този вид договори. Тук той е около 3%, а в ЕС около 12%.
Що се отнася до минималната заплата – неразумно е да се вдига. Това противоречи на най-елементарната икономическа логика. Със закон може да се вдигне всичко, но някой трябва да го плаща. Това е опит да се харесаш на синдикатите, нищо повече. Рисковете са доста ясно обозрими. Там,където ниска средна заплата – например 900 лв., например във видинска област и се получа разлика от 15-20 процента между минимална и средна. Това означава, че никой няма да наема хора или ще ги наема по друг начин. Т.е увеличава се шумът в системата.
В общините в северозападна България, където съм проследил ситуацията и динамиката на заплатите за последните 10 години, ефективната заплата е между 500 и 600 лв. Онова,което не се вижда в статистиката, е вероятно следствие на това, че на тези равнища, които са определени като минимална работна заплата, никой няма ресурс да наеме хора, в същото време се блокира наемането на хора, които са готови да работя на по-малко възнаграждение. Също тези, които запазват работниместа по различни причини, за тях това ги автоматично нарушители.
Не е моментът това да се прави, бизнесът е засегнат от пандемията и очаква помощи. Тук наблюдаваме политика на свършени факти. Не се разбра и защо трябва да е половината от средната заплата, а не, например 32% както е средно в ЕС.
Важна е производителността на труда. Тя расте три пъти по-бавно, отколкото предишните 10 години. Сега не може да се поддържа същото ниво на ръст на доходите. Второто нещо, което е важно, е, че доходите от заплата растат. За последните 5 години недостигът на работна сила е 30% а ако питате бизнеса -той е над 40%. Заплатите така или иначе нарастват. Доказва го статистиката от 2004-та. Имаме най-бърз ръст на доходите от заплати в ЕС. Онова, което казва министърът, вече е факт. Доходите се вдигат, но това не може да става залпово и административно с минимална работна заплата. В България доходът от заплата е най-висок процент от дохода изобщо. Не са отчетени добре втори договори. В ЕС дохода от заплата е около 37%, тук – над 70%. Доходът в една нормална страна се формира от капитал, от инвестиции. Има други фактори, че доходът е нисък. Той е нисък заради 96-та, а не заради нещо, което се е случило миналата година.
Доколкото са ви известни цифрите от новия бюджет, бихте ли се наели да коментирате какви нови политики в сферата на икономиката, бихте ли се наели да коментирате какви нови политики ще води правителството?
В него няма нови политики. Ако вземете списъка от капиталови разходи, всичко, което беше, продължава. Нови политики няма, освен по-голямото харчене. Новото, което се случи, беше април миналата година. Но то не беше ново – визирам публикуването на бенефициентите на различни правителствени разпределения, но това е задължение на НАП по три дела,които се водят от 2008-ма.
Отбягването на данъци в България, обикновено не е толкова голямо, колкото се сочи. Онова, което се вижда от приходите за миналата година, е действие на инфлацията и на растежа. Има по-голяма събираемост, но тя е заради инфлацията.
Има ли опасност през тази година от по-висока инфлация и по-висок външен дълг, който да ни отдалечи от еврозоната?
Сигурно е, че ще се отдалечим. Няма как при натиск от реално ангажименти, които е поел бюджетът – както по линия на поръчките, така и по линия на делегираните бюджети, да няма отговор от страна на Министерството на финансите как да се посрещнат тези нужди като пътища и детски градини, например, следователно трябва да се съкратят други разходи и бюджетът да бъде балансиран. Проефективен дефицит над 6, 7 процента, който трябва да се случи тази година, независимо дали ще има актуализация или не това означава, че освен ценовата инфлация, ефектът ще е в енергоемки производства.
Очевидно е, че новото правителство ще следва курс на влизане в еврозоната. Какво предстои да направим в икономически и законодателен план?
Сегашната годишна инфлация – 7,8 средно не може да бъде овладяна до 2024. Така че срокът е нереалистичен. При допълнителните неща, които се правят с държавните разходи, той отива много по-натам. Това, което трябва да се прави, е да не се бърза. В момента остава критерият инфлация, който е в интерес на всички. Това, че ще влезем в еврото, не значи, че ще спрем инфлацията. Трябва да се спестят средства, когато има дефицит. От началото на 2012 са по-високите изисквания, включително и за фиска. Такова е мнението и на Фискалния съвет.
Интервюто е на debati.bg
