Въпреки че нахутът и бобът обикновено не са съставна част от десертите, те са основни съставки в един от най-старите и най-вкусните десерти в света – ашуре.
Според ислямската традиция ашуре, често наричано още „Пудинг на Ной“, е приготвено като празнично ястие от семейството на Ной, оцеляло след големия потоп край планината Арарат, в североизточната граница на днешна Турция. Легендата разказва, че този вкусен десерт, чийто съставки включват около дузина различни зърнени храни, плодове, ядки и бобови растения, е приготвен чрез комбиниране на съставки, оцелели в Ноевия ковчег.
Полученото ястие е леко сладко, богато и солено с плодови нотки. Когато се приготви горещо, ашурето придобива приятна консистенция, наподобяваща каша. Когато се сервира студено, замръзва и придобива текстура, подобна на яйчен крем.
Освен че носи високото отличие най-стария десерт в света, ашурето има важно духовно значение в цяла Анадола – земите, съставляващи по-голямата част от съвременна Турция.
„Ашуре означава „10“ на арабски и се отнася за 10-ия ден от месеца Мухарам, първия месец от ислямския календар. Десертът се приготвя в домовете през тази седмица и се раздава на приятели, символизирайки разпространението на любов и изобилие“, пише експертът по храните на Vogue и GQ в Турция Джемре Торун в статия за Fool Magazine, отбелязвайки, че ашурето е „може би най-символичното ястие в тази част на света“.
„Тази дата е от особено значение за мюсюлманите шиити – и от особено значение за алевитите и бекташиите – защото представлява мъченичеството на внука на пророка Мохамед Хюсеин, събитие, което стартирало шиитско-сунитското разцепление в исляма“, допълва Торун.
Като оставим настрана религията и историята, Торун твърди, че ашурето отразява по-широките атрибути на анадолската кухня.
„Наличието на съставки като нахут и боб показва значението, което се отдава на баланса и вкусовете, акцента върху изобилието и просперитета, колко питателна е кухнята в този регион и значението на запасите в нашите кухни. Те винаги са пълни с всякакви видове от боб, леща, зърна и семена“, казва тя.
В Турция и извън нея има безброй разновидности и рецепти за ашуре, благодарение на множеството съставки, които могат да се използват. Обикновено ястието не съдържа животински продукти. То е пълно с хранителни вещества и е идеален зимен десерт, защото е полезен и засищащ.
Суна Кагаптай, професор по история на архитектурата и археология в Истанбулския университет Бахчешехир обяснява, как ястието, което майка й сервира горещо, използвайки минималистична рецепта с осем съставки (пшеница, захар, султанки, нахут, бял боб, вода, канела и орехи), е синоним на споделяне, добро здраве и топли съседски отношения.
„Най-ранните ми спомени от направата на ашуре са два. Първият ме връща към момента, в който държа малка медна кофичка пълна със смес от канела/орех, и придружавам майка си, която държи голяма кофа с горещо на пара ашуре и чука на вратите на съседите ни. След като майка ми изсипва в купа на всеки съсед, аз гарнирах пудинга. Това, разбира се, е селски начин за споделяне“, казва тя.
В съответствие с древната история и културното значение, собственикът на магазин в Истанбул Илхан Ялчин каза, че рецептата за ашуре, измислена още от дядо му, се основава на арменска студена супа, която може да се опише като вариант на ашурето. Неговата версия е проста, но все пак има изобилие от съставки: сушени смокини, сушени кайсии, стафиди, нахут, бял боб, овесени плодове, сол, оризово нишесте, поръска с натрошени лешници и малко количество куркума, която придава приятен жълт оттенък. Сладостта е естествена и не натрапчива, с изненадваща тръпчивост от кайсията.
Без значение какви съставки се използват, това е ястие, е пропито с носталгия за много от тези, които го приготвят. Ашурето и неговите варианти символизират сладост, възпоменаване, ново начало. Много малко рецепти имат силата на ашурето: древно, широко известно и носещо библейски и мюсюлмански препратки.
