Сподели

Румен Радев започва мандата си с традиционно високо доверие от 58,5% и с недоверие от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-висок положителен рейтинг.

Доверието в правителството се повишава до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%) – това се случва за пръв път от началото на първия мандат „Борисов“ през 2009 г. насам и показва акумулиране на надежда за край на политическата криза. Данните са от представителното за пълнолетното население на страната проучване от независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“, „лице в лице“. Проведено е сред 805 пълнолетни българи между 6-ти и 14-ти януари.

доверие в президента

Високи обаче са икономическите страхове – 86,4% очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „Борисов“ и последвалите протести по повод високи цени. Има закономерен за начало на мандат ръст и в доверието в парламента и то достига 31,9%, при спадащо недоверие (56,9%). Позицията на обществото ни по отношение на Северна Македония се втвърдява и през януари 15,3% не искат Северна Македония да почне преговори при никакви условия, 60,8% – само ако изпълни договора си с България, а 7,6% не поставят условия. В края на 2020 г., много по-сериозен беше делът на колебаещите се – който сега се прелива към сдържаната по отношение на Скопие, а не към ентусиазираната, опция.

Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Останалите не могат да преценят. Така рейтингът на президента (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното.

Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ премиер и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с нарастващо доверие) и Илияна Йотова. В идните месеци, с нарастване на разпознаваемостта на новите лица и с края на инерцията на общественото мнение около изборите, картината на личното доверие на различните фигури ще добие завършен вид и ще си струва да се разгледа в детайли.

Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на традиционните за нашето общество негативни нагласи към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите изразяват лично доверие към нея, 41,2% казват, че нямат доверие в нея, а останалите се колебаят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.

Тридесетгодишният изследователски опит на „Галъп интернешънъл“ позволява да бъдат проследени тенденциите в доверието към президентската институция от 90-те години насам. Механизмът на избор и конституционната роля на президента предполагат високо обществено доверие в тази институция. Националният опит обаче показва, че това високо първоначално доверие, характерно за встъпването в длъжност на всяка нова президентска двойка, често бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този фон устойчиво високите нива на доверие в първия мандат на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.

доверие в правителството

След първия месец работа на новото редовно правителство на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат. За последен път това се случи през 2009 г. в при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39% – не. Останалите не могат да преценят.

През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива от около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „Борисов 3“, последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.

Опитът показва, че развръзката на политически кризи обикновено носи успокоение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и надежда. Общественото мнение донякъде винаги следва победителя. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото започва по-детайлно да оценява работата на властта по конкретните предизвикателства. Тази детайлна оценка ще наблюдаваме в следващите месеци.

В настоящия случай предизвикателствата никак не липсват, като се има предвид, че цели 86,4% през този месец, и близо 90% в предишното премерване преди три месеца, очакват цените на основните стоки да растат. „Галъп интернешънъл болкан“ следи икономическите равносметки и очаквания на българите и този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 и началото на 2013 г. Тогава, високата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов.

доверие в парламента

През отминалото десетилетие този показател обикновено показваше стойности в полето между 60 и 70%. Плавен ръст започна със ситуацията около коронавируса през 2020 г. и продължи заради разразилите се през 2020 г. протести и политическата криза от 2021 г. – които оказаха и отражение върху икономическите очаквания. Минимални сега оставят дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите.

Материалът е от debati.bg

Коментари