Миналата година беше по-добра за пътно-строителния бранш спрямо 2021 и 2022 г., но все още има какво да се желае както по отношение на строителството на нови обекти, така и за поддържането им. Доста щекотливи въпроси бяха решени, но и все още твърде много останаха за решаване тази година. Това каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Българската браншова камара „Пътища“ инж. Стефан Чайков, потърсен за коментар по повод предстоящото на 10 април честване на 30 години от създаването на Сдружението.
Бизнесът разчита на обявените 6 млрд. лева за инфраструктура
По думите на инж. Чайков най-важните въпроси за пътностроителния бранш за тази година са ускоряване на работата по автомагистрала „Хемус“, стартирането на дейностите по изграждане на участъка на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, довършването на автомагистрала „Европа“, по която се работи в момента, продължаване на строителството по участъците Видин – София и Русе – Велико Търново, както и разрешаването на някои недоизяснени въпроси във връзка с договорите за текущ ремонт и поддръжка, които все още не са подписани за всички области, след като бяха прекратени миналата година. Инж. Чайков каза, че в момента има подписани нови 4-годишни договори само за девет области.
Председателят на Управителния съвет на Българската браншова камара „Пътища“ напомни, че тези приоритетни проекти бяха заявени и от министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Андрей Цеков, но допълни, че на администрацията й предстои да предприеме доста действия, за да се достигнат необходимите темпове на работа по посочените обекти, които са желани от бранша и от обществото. Инж. Чайков каза, че не очаква за два месеца служебният кабинет да пренареди тези приоритети. След изборите ситуацията може да бъде всякаква и не бих прогнозирал, допълни той. Според него обаче тези приоритети са от интерес на държавата. Трудно ми е да повярвам, че който и да е регионален министър би ги променил съществено, възможно е да има преподреждане на приоритетността на някои обекти, но със сигурност трябва да се работи по всички тези участъци, заяви председателят на Браншовата камара.
Той напомни, че бюджетът на пътната агенция е над 2 милиарда лева за тази година и по толкова годишно е заложено и в 3-годишната средносрочна бюджетна прогноза. Така че спокойно може да се очаква около 6 милиарда лева за следващите 3 години да бъдат инвестирани в ново строителство, поддържане на републиканска пътна мрежа и основни ремонти, каза инж. Чайков.
Финансирането
Трудно е да се даде рецепта за работещ модел за финансиране на строителството и ремонта на пътищата в България, защото историческият опит показва плюсове и минуси на всеки един модел. Това, от което ние като бранш сме доволни е, че поне към настоящия момент, а е видно и от бюджетната прогноза, че през следващите години има осигурен немалък ресурс, коментира инж. Чайков. По думите му забавянето в пътностроителния сектор през годините води до това, че заедно с необходимостта от изграждане на новите обекти се появи и потребност от доста средства за поддържането на стари участъци и за основни ремонти, които не са правени дълги години.
В момента ресурсът, който отделя държавният бюджет, надвишава многократно бюджета от европейските фондове и се надявам този процес да продължи и да се осигури някаква плановост в поддържането на републиканската пътна мрежа, каза инж. Чайков.
Кога ще бъде завършен магистралният пръстен на страната и колко ще струва
Трудно е да се предвиди точно колко средства ще са необходими за довършването на магистралния пръстен на страната, защото първо трябва да знаем кога ще бъде завършен, посочи председателят на браншовата организация. Инж. Чайков съобщи, че в момента Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството изготвят нова национална пътна стратегия с хоризонт 2030 година. Към нея ще има и средносрочна оперативна програма с конкретни обекти. Очакванията са стратегията да бъде завършена до края на тази година и тогава ще има яснота по довършването на магистралния пръстен, както и за това какви средства ще са нужни, откъде ще се намерят и какви ще са сроковете за отделните обекти, коментира инж. Чайков. Магистралният пръстен на България вече далеч не е това, което беше предвиждано през далечната 1974 година, в първоначалния вариант почти не става дума за връзките Север-Юг, докато те в момента са в някаква степен приоритет, допълни той.
Пътищарите
В момента в Камарата членуват 80 фирми, ангажирани с различни фази от дейността по републиканската пътна мрежа, проектанти, консултанти, строителни фирми, доставчици на различни материали. На тях се падат над 85 на сто от дейностите, извършени по републиканската пътна мрежа, каза инж. Чайков.
Пряко заетите в пътностроителните компании са около 20 000 души, а заедно с всички по веригата на доставки, заетите надвишават 100 000 души.
Инж. Чайков съобщи, че все още държавата не се е разплатила с бранша за вече изпълнени обекти по текущ ремонт на пътищата, за които имаше спор дали не са основен, като сумата достига до малко над 200 млн. лева. Процесът по индексация на договорите заради инфлацията върви, каза инж. Чайков. Самият факт, че на доста обекти започна работа, означава, че е постигнато някакво споразумение между възложителя и изпълнителя, допълни той.
По думите му сериозен натиск върху бранша е оказала политическата нестабилност. Сега се надяваме през следващите години на ритмично и планирано инвестиране на средства от държавния бюджет в републиканската пътна мрежа, за да може и фирмите спокойно да планират дейността си, посочи председателят на Камара „Пътища“.
В дългосрочен план ключовият въпрос за бранша е осигуряването на достатъчно кадри за работа в пътното строителство, основно средни инженерни кадри, каквито в момента липсват. Ние като Камара, през различни проекти, обучения и други мерки, ще направим всичко възможно да подпомогнем фирмите от пътно-строителния бранш да решат този въпрос. Той не може да се реши с магическа пръчка за един ден, но са нужни целенасочени действия и продължителна систематична работа в тази посока, заяви инж. Чайков.
Негативното отношение към сектора
Периодично в обществото по отношение на различни прослойки и от бизнеса, и други се създава едно негативно настроение, коментира инж. Чайков различните опити през годините за поставянето на целия бранш от тъмната страна. Разбирам и обществото, то остава с впечатление по ред причини, че за републиканската пътна мрежа не се полагат достатъчно грижи, търсейки виновни за това, неизбежно за една част от тях причинителите са от пътния бранш. Надявам се, че този процес е приключил и ще започне един период на спокойна и систематична работа по всички участъци от републиканската пътна мрежа, каза инж. Чайков. По отношение на проверката на Европейската прокуратура на проекта за тунел „Железница“ председателят на Камара „Пътища“ посочи, че не би коментирал работата на Прокуратурата. Не е и работа на една браншова организация да се занимава с това. Нека да видим какво ще покажат проверките и тогава евентуално може да се коментира, допълни инж. Чайков. Той обаче отбеляза, че системата за отчитане и разплащане на дейностите в пътната агенция е била многократно проверявана и се е доказала във времето. Така че нямам никакво съмнение, че това, което е разплатено, е било извършено, коментира инж. Чайков предоставената тези дни от МРРБ пълна справка за всички плащания по реализацията на обекта.
По пътищата на историята
За тези 30 години преминахме от една изцяло държавна структура в почти изцяло частна по отношение на изпълнението на строително-монтажните работи по участъците от републиканската пътна мрежа. В момента държавата единствено администрира процесите и се грижи за изграждането и поддържането на пътищата в България, като основните изпълнителите са български пътно-строителни фирми, посочи инж. Чайков. Това, което не се случи за тези 30 години, е, че вероятно би могло да се желае много повече в скоростта и размера на инвестициите в дейностите по републиканската пътна мрежа, смята председателят на Камара „Пътища“.
България има изградени над 800 км магистрали, каза инж. Чайков. Той напомни, че преди демократичния преход в страната имаше много малки изградени магистрални участници от автомагистралите „Черно море“, „Хемус“ и „Тракия“, но посочи, че сравнение между построеното в пътния сектор преди промените и след не е възможно да бъде направено най-малкото защото технологиите за тези 30 години значително са се променили.
Независимо че има много какво да се желае, не бива да забравяме, че в момента магистрала „Струма“ е почти изцяло изградена, с изключение на двадесетина километра, интензивно се строи по направлението Видин – София, „Тракия“ е изцяло завършена, както и автомагистрала „Марица“, посочи инж. Чайков. Той добави, че има и сериозни инвестиционни намерения в държавата по отношение на автомагистралите „Черно море“ и „Рила“. Дори чисто инвестиционно нещата са несравними, ако си спомним какъв е бил бюджетът на тогавашното Главно управление на пътищата, сравнено със сегашния бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“, коментира експертът с уговорката, че преди демократичните промени цената на материалите, на механизацията, на човешкия труд е била съвършено различна.
