„Президентът на всички българи“ Румен Радев редовно изпуска различни анти- реплики и винаги заема позиции (и пози), които никак не прилягат на поста му, подробно установен и обяснен в Конституцията на Република България.
Днес обаче той съвсем изпусна нервите си и наруши не само добрия тон (което прави често и без задръжки), но си позволи и груба демонстрация на пренебрежение към своя суверен – Народното събрание.
НА ВСИЧКИ Е ЯСНО, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИМА ПРАВИТЕЛСТВО И РАБОТЕЩ ПАРЛАМЕНТ. ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО Е ФОРМИРАНО С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЖКИ КОМПРОМИСИ, КОИТО ЗАСЯГАТ ДЪЛБОКО УСТОИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА И НА МОРАЛА В ПОЛИТИКАТА. А ТОВА ВЕЩАЕ РИСКОВЕ И НЕСИГУРНОСТ.“
В този му коментар няма нищо по-различно от казваното досега. Проблемът тук е във факта, че Радев каза това, след като напусна пленарната зала ПРЕДИ КЛЕТВАТА на новите министри. Човекът, който уж никога не излиза от релсите със своя летящ влак МиГ-29.
Грубата демонстрация на пренебрежение към заклеващото се ново правителство (а всъщност към парламента), която ще остане в историята, дойде, след като той,
подобно на възвисен над плебса император, разположен на полагащия му се (вероятно удобен) стол над пленарната зала в Народното събрание, изслуша от начало до край всички дебати „за“ и „против“ създаващия се кабинет. Някои от тях бяха груби, други тъпи, трети смешни, четвърти – злобни и агресивни. Но така е в народно събрание – в него се събира народ. Хора различни, идеи и глупости – всякакви. Т. нар. „президент на всички българи“ изслуша всички умности и глупости, включително и изкуствения интелект на Корнелия Нинова. След което стана и си тръгна, за да не гледа как се създава правителство, което ТОЙ не е измислил, одобрил, поръчал, манипулирал.
А по-рано, по време на парламентарния дебат, голяма част от депутатите отправиха остри критики към него и служебния кабинет, а Корнелия Нинова (с естествения си интелект) дори го нарече „баща на хаоса“.
„Надявам се партиите, които подкрепят правителството, да не предадат националните интереси така, както предадоха своите избиратели“, вече бе изрекъл Радев на влизане в НС преди дебатите. „Обществото ни тепърва ще осмисля процесите около акуширането на тази коалиция. Защото тя обезсмисли изборите, а те са основата на демокрацията”, обясни той в нова порция атаки срещу все още бъдещото правителство.
И не забрави да натърти колко е голямо противопоставянето между първите две сили, създаващи кабинета.
„Спомняте си как г-н Борисов обикаляше страната да убеждава хората да гласуват за него, защото от ПП са съсипали държавата и ако бъдат допуснат до властта, ще я довършат. Днес г-н Борисов им подарява цялата власт“, напомни Радев. Ако можеше да се усмихва, щеше да го направи с ехидна усмивка. Но той не може.
Не му стигна, а подкара и ПП-ДБ.
„Спомняте си как от ПП бяха окупирали социалните мрежи, за да вдъхновяват своите последователи, че ГЕРБ е мафията и трябва да бъде изтрита от българската политика. Днес те споделят властта с ГЕРБ“, подчерта с нескрито удоволствие Радев, без да променя стоун-фейса си.
И продължи нататък:
„Спомняте си как от ДБ поведоха своите избиратели на кръстоносен поход срещу задкулисието и олигархията? Днес те просят от него одобрение и просят точно някакво спасение така, че да си гарантират властта, тяхната благословия. Всички те спечелиха, за сметка на измамения избирател и демокрацията.“
Като приключи със спомените, президентът-обединител пикира към „ампутираното достойнство“ на партиите.
Според неговото пилотско въображение политиката не е само „интереси“ и „математика“ за формиране на мнозинство.
„Не трябва да забравяме – не забрави той, – че политиката е преди всичко ценности. Гласуването днес ще покаже дали народните представители от тези партии имат достойнство или са приели ролята да бъдат просто редови гласуващи.“
Гласуваха. Кой „за“, кой „против“. На някои им се гласуваше „против“, но гласуваха „за“. Други – обратното. И България има редовно, проевропейско, антипутинско правителство, неконтролирано поне от Радев. Мен ако питате, по-добре да ме контролира Брюксел, отколкото Москва, но това е лично мнение.
Така е в парламентарната демокрация, колкото и да е смешна, глупава и жалка понякога. Освен че по-добър обществен строй още не е измислен (за съжаление), тя е
единствената преграда пред самовлюбени, самомнителни и самоизмислени типове без досаден парламент над себе си. Като например: Нерон, Луи XIV, Франко, Мусолини, Хитлер, Сталин, Путин…
Да продължаваме ли списъка?
