Талибаните приключиха светкавичния си напредък в цял Афганистан, като поеха контрола над столицата на страната. Всичко това гарантира дълготрайно управление над страната, пише интернет изданието „Atlantic Council“.
На фона на съобщенията, че президентът Ашраф Гани е избягал от страната, САЩ бързат да евакуират персонала си от Кабул, а афганистанските лидери работят за сформиране на преходно правителство, на преден план излиза реалността: След две десетилетия и изразходвани около 2 трилиона долара, усилията на Вашингтон за изграждане на нация изглежда са се провалили.
Това вероятно ще има дългосрочни последици не само за Афганистан, но и за американската външна политика и света като цяло.
Изданието публикува реакцията за тези исторически събития на свои експерти, прекарали много години в окопите на афганистанската политика.
Кирстен Фонтенроуз: Не се заблуждавайте от увертюрите на талибаните
Демонстрирайки стратегическо мислене сред ръководството, талибаните заявяват готовността си да предприемат мирно прехвърляне на властта в Афганистан. Това е посрещнато с облекчение от международната общност. Но бдителността не трябва да пада. Това не е благородно задължение. Това е тактика, която купува време на талибаните, за да затвърди печалбите от бързото превземана на столицата и на провинциите. Това е тактика за избягване на международното осъждане, заобикаляне на спешна резолюция в Съвета за сигурност на ООН и гарантиране на разпределението на помощта, така че групировката да не бъде обвинена за предизвиканата хуманитарна криза, смята Кирстен Фонтенроуз – директор на Инициативата за сигурност в Близкия изток на Scowcroft към Атлантическия съвет и бивш служител по националната сигурност на САЩ.
Али Джалали е правилният избор за ръководител на временното правителство. Неговата сдържаност и предпочитанията да се използва умът пред мускулите бяха забелязани по време на заемания от него пост на вътрешен министър, когато някои твърдяха, че само силен човек може да наложи ред в Афганистан. Като професор в Центъра за стратегически изследвания за Близкия изток и Южна Азия на Университета за национална отбрана, той обучава военни офицери и дипломати от САЩ и Близкия Изток за афганистанската ситуация с лишена от емоции обективност. Той ще бъде честен играч.
Не можем да кажем същото за талибаните. Виждали сме версия на този филм и преди – в Йемен
Очаквайте продължителни преговори за споделяне на властта, разпределение на данъци и ресурси и постове в кабинетите. (Талибаните не само ще настояват за високи постове; обърнете внимание на правосъдието и образованието – области, които формират обществото.) Очаквайте талибаните да продължат да участват в разговори за формиране на правителство, за да отложат санкциите на ООН срещу тях за нарушенията на човешките права. Но не очаквайте много повече от тях, твърди Фонтенроуз.
Ирфан Нурудин: Как да предотвратим хуманитарна катастрофа
Победата на талибаните в Афганистан вече е почти пълна. Скоростта на срива на централното правителство и неговата армия е зашеметяваща и ще стимулира безкрайни текстове post mortem за това какво се е объркало и кой е виновен. Но непосредствената ситуация изисква внимание, за да се сведе до минимум мащабна хуманитарна катастрофа.
Провалът на американските и европейските партньори на Афганистан да го защитят от талибаните е ясен. Но тази вина ще се засили, ако страните не успеят да улеснят масовата евакуация на онези, които са най-пряко застрашени от талибаните. Безсмислената бюрокрация, възпрепятстваща обработването на бежански и други специални визи, трябва да бъде премахната, както и ограниченията за броя на търсещите убежище от Афганистан, смята Ирфан Нурудин – директор на Центъра за Южна Азия на Атлантическия съвет и професор в Училището за външна служба в университета Джорджтаун.
Международната общност трябва недвусмислено да заяви пред талибаните, че зверствата срещу жени и момичета ще бъдат посрещнати с тежки санкции. Регионалните играчи, които са подпомагали талибаните през последните две десетилетия, трябва да бъдат изправени пред подобни последици.
Кухите американски изявления за демокрацията и правата на човека отдавна бяха разкрити от тези извън балона на Вашингтон, но дългосрочните щети върху доверието в американската реторика ще се усеща години наред. Безобразното съобщение от април на администрацията на Байдън може да е сламката, която пречупи гръбнака на камилата, но всяка администрация на САЩ от 2001 г. насам е виновна и трябва да понесе отговорност. Америка дължи толкова много на себе си и на афганистанците, заключава Нурудин.
Джеймс Б. Кънингам: Байдън имаше избор. И направи погрешния
Днес сме свидетели на кулминацията на стратегическата грешка на президента Байдън за бързото и пълно изтегляне на американските сили, а оттам и на всички международни сили, и на неспособността да се извърши планирането, необходимо за предотвратяване на катастрофалния колапс на афганистанското правителство. Въпреки твърденията на администрацията, че президентът не е имал по-добър избор, в действителност той имаше такъв. Това твърди Джеймс Б. Кънингам – чуждестранен старши сътрудник в Центъра за Южна Азия и бивш посланик на САЩ в Афганистан.
Афганистанските сили са доказали готовността си да се бият и да умират с хиляди, откакто поеха бойното ръководство през 2014 г. Те направиха това с обучението и подкрепата на постоянно намаляващия брой американски сили и безценни контрагенти, които осигуриха съществена логистика, разузнаване и въздушна подкрепа. Те се научиха да се борят с уменията, тактиката и способностите, на които ние ги научихме. Важното е, че подкрепата на САЩ даваше увереност и вдъхваше доверие, докато фатално изкривеното споразумение от Доха не постави под въпрос дали Америка е подкрепила афганистанските бойни сили, както беше през последното десетилетие.
Самите афганистанци и по -специално афганистанската политическа класа носят голяма част от отговорността за провала. Но въпреки всички проблеми, афганистанците продължиха да се противопоставят на талибаните до шока от решението на Байдън да отстоява, без условия ангажимента от Доха за изтегляне. Като се има предвид, че талибаните не спазват споразумението от Доха, Байдън би могъл да заяви, че изтеглянето на САЩ е обусловено от истинско мирно споразумение и прекратяване на огъня и да се съсредоточи върху тази цел с обширни дипломатически усилия. Това искаха повечето, може би всички от нашите партньори по НАТО. Вярвам, че по-голямата част от американския народ и Конгресът биха приели тази алтернатива на предвидимия резултат, на който сме свидетели днес и ще видим през следващите дни. Що се отнася до твърдението, че решението за оставане би довело до големи американски жертви, тъй като талибаните възобновиха атаките, през 2019 г. – преди споразумението от Доха през 2020 г., имаше повече смъртни случаи сред американските военни от инциденти по време на обучение, отколкото от битки в Афганистан.
Щетите за сигурността на САЩ и за нашите съюзници и региона са нанесени, както и за доверието в американското ръководство. Опитите да се твърди, че унизителното излизане от Афганистан ще укрепи администрацията в справянето с предизвикателствата, поставени от Русия и Китай, са неиздържани. Освен моралния дълг, все още имаме задължения към афганистанския народ да му помогнем да преодолее бурята колкото е възможно по-леко, но по-голямото стратегическо предизвикателство занапред може да бъде ерозията на доверието в лидерството и ангажираността на САЩ.
Бари Павел: По-лоша заплаха за сигурността от преди 9/11?
В бъдеще Съединените щати и техните бивши коалиционни партньори трябва да коригират политиката и позицията си, за да защитят интересите на националната сигурност при контролиран от талибаните Афганистан, което може да бъде дори по-опасно, отколкото през 90-те години на миналия век и по-специално на 11 септември 2001 г. Афганистан, ръководен от талибаните, който предоставя на разбиращите от технологии глобални терористи сигурно убежище за дистанционно набиране на нови последователи, е различно ниво на заплаха за сигурността, отколкото преди, смята Бари Павел – старши вицепрезидент и директор на Центъра за стратегия и сигурност Scowcroft към Атлантическия съвет.
В по-широк план Съединените щати трябва да предприемат спешен политически преглед за това как Афганистан, ръководен от талибаните, може да повлияе на конкуренцията между САЩ и Китай, след което да разработят конкретни политики, които да обхващат широк кръг от съответни въпроси: от достъпа до редки минерали до регионалното влияние. Въздействието на превземането от страна на талибаните върху американските съюзи за сигурност и партньорството в световен мащаб не трябва да се подценява.
Междувременно, гледайки назад, Съединените щати трябва да направят фундаментален преглед на това как използването на национални военни и граждански инструменти може да помогне за стабилизирането на крехките и обсебени от конфликти държави. Въпреки изразходваните средства и загубените животи в Афганистан, изглежда, че усилията, ръководени от САЩ, бяха крайно неефективни. И все пак такива ситуации ще се появят отново и САЩ ще имат пряк национален интерес да помогнат за стабилизирането им.
И накрая,и може би най-важното: Съединените щати нахлуха в Афганистан с една-единствена цел – не за изграждане на нова нация по свой образ, а за неутрализиране на Ал Кайда и предотвратяване използването на страната като база на терористи. Тази мисия беше изпълнена, но след това последва огромно сриване на мисията. При бъдещи намеси ръководените от САЩ коалиции трябва да се съсредоточат върху постижимите цели с най-висок приоритет и да не позволяват разширяването на тези цели под знака „докато сме тук“, заяви Бари Павел.
Кристофър Пребъл: Лъсват грешките на „войната срещу тероризма“.
Противниците на решението на президента Байдън да сложи край на най-дългата война в Америка побързаха да изтъкнат трагедията, която се разгръща в Афганистан. Но тази трагедия беше ясна от дълго време. Още по -голяма трагедия би било, ако не успеем да извлечем правилните уроци от нея. Заедно трябва да се ангажираме никога повече да не повтаряме тези грешки, твърди Кристофър Пребъл от Центъра за стратегия и сигурност Scowcroft.
Чуждестранните сили често полагат усилия, когато водят борба с бунтовниците от името на закъсал клиент, а условията в Афганистан никога не са били благоприятни. Заблудата в масовия хор „останете по-дълго/ще живеем по-добре“, по-голямата част от който признава, че винаги ефективно се е противопоставял на изтеглянето на американските сили от Афганистан, е, че оттеглянето по „правилния“ начин би попречило на скорошната победа на талибаните. Но след близо двадесет години и почти 89 милиарда долара, изразходвани за обучение на афганистанските сили за сигурност, сега е болезнено очевидно, че това усилие е пълен провал. От години правителствените наблюдатели и журналисти документират разрастващата се корупция на това начинание, но тези предупреждения бяха игнорирани. Онези длъжностни лица, които казаха на американския народ, че напредъкът е точно зад ъгъла, и които помолиха само за още малко време да оправят нещата, трябва да бъдат подведени под отговорност.
От своя страна, американският народ – включително солидното мнозинство сред мъжете и жените, които действително са воювали в Афганистан, е малко вероятно да променят мнението си за войната. Те отдавна стигнаха до заключението, че ползите не надвишават разходите. Привържениците в САЩ на война с отворен край очевидно вярват в друго, но трябва да се съобразят с неуспеха си да изградят устойчива стратегия, която би могла да получи широка обществена подкрепа или която имаше разумен шанс да успее на нивото на усилията, които американците бяха готови да понесат.
И накрая, когато наближава 20-годишнината от атаките на 11 септември, критиците ще се позоват на призрака от бъдещи терористични актове, планирани от Афганистан, за да дискредитират решението на президента Байдън. Този аргумент също загуби своята стойност. Твърдението, че терористите се нуждаят от физическо убежище, за да планират атаки, и че Афганистан е уникално подходящ за тази платформа, се опровергава от фактите. Но в по-широк смисъл сега можем да видим, че нашите страхове от тероризма значително надхвърлят действителната опасност и разходите за нашата свръхреакция се измерват в трилиони изразходвани долари и много милиони изгубени животи. Въоръжената война срещу терора отклони ценно внимание и ресурси от по-близките заплахи за човешкия живот – от глобалните пандемии до изменението на климата, към вътрешния тероризъм и политическите вълнения. Сега е спешно необходимо активно глобално сътрудничество със съюзници и партньори за справяне с тези други предизвикателства, смята Кристофър Пребъл.
Уилям Уекслер: Време е за масова евакуация
Падането на законното национално правителство в Афганистан несъмнено ще предизвика вълна от обвинения и сочене с пръст срещу Вашингтон. В крайна сметка всичко това ще бъде необходима част от процеса на усвояване на правилните уроци от тази разрастваща се трагедия, твърди Уилям Ф. Уекслер – директор на Центъра „Рафик Харири“ и програмите за Близкия Изток и бивш заместник -помощник на отбраната на САЩ .
Според него, има редица по-добри стратегически решения, които трябва да бъдат взети през следващите дни и седмици. Те включват необходимите политики, предназначени да смекчат щетите, нанесени на САЩ в по-общ план след онова, което ще бъде широко възприето като „неоспоримо американско поражение“.
В момента администрацията на Байдън трябва да вземе няколко незабавни политически решения. На първо място трябва да бъдат значително разширени усилията за изтегляне на американски персонал и да се разпореди пълноценна операция за евакуация без бойни действия (NEO). В идеалния случай това формално би било усилие, ръководено от НАТО, но по-голямата част от включените ресурси ще бъдат американски. Нито администрацията на Тръмп, нито администрацията на Обама контролираха подобни операции, но администрацията на Клинтън трябваше да извърши няколко такива в кратък срок в края на 90-те години. Това доведе до установяването на официален процес на създаване на политика, който все още съществува. Силите, необходими за NEO, подкрепени от непрекъснатата пряка дипломация с талибаните, трябва да бъдат достатъчни, за да предотвратят всяко прекъсване на процеса на евакуация.
Второто незабавно политическо решение трябва да бъде включването на дълъг списък от категории персонал, отговарящ на условията за изтегляне, съгласно NEO. Той не трябва да се ограничава само до длъжностни лица от страните от НАТО, а трябва да включва всички лица от тези държави (чуждестранни изпълнители, служители на неправителствени организации, журналисти и т.н.), които желаят да напуснат, както и граждани на други държави, които Държавният департамент да включи в приоритетния си списък за заслуги . Нещо повече, в него трябва да влязат десетки хиляди афганистански граждани, за чието физическо оцеляване съществува реална при управлението на талибаните, тъй като са работили активно със силите на САЩ, западните дипломати или в предишното правителство.
Третият набор от краткосрочни политически решения ще определят разпределението на нови афганистански бежанци, изтеглени чрез NEO, към страните от НАТО, които са участвали в мисията там. Приемането на разумен брой афганистански бежанци трябва да бъде изискване за всяка страна, която търси помощ от САЩ, за да изтегли своите граждани чрез NEO.
Четвъртото незабавно политическо решение трябва да бъде свързано с предвиждането на вероятността сили на талибаните или съседни групировки да вземат чуждестранни заложници по време на този процес, дори да се въздържат да нарушат NEO. Вземането на заложници вече е инструмент, който талибаните използват без притеснения. Трябва да бъде възстановен американският екип за специални операции, за да се придвижи бързо и да спасява заложници, ако се стигне до такава ситуация по време на NEO.
Евана Ху: Психологическите операции – тайната на успеха на талибаните
Голяма част от завладените от талибаните територии почти не са се сражавали, благодарение на стратегически организираните психологически операции на групировката срещу афганистанската армия и високопоставени държавни служители, както и спрямо афганистанското население.
Когато се насочват към първите, талибаните дават политически обещания и завишават изкуствено броя на войските си. Те също така са създали легенда, че съюзниците на афганистанското правителство, главно САЩ, са ги изоставили, в допълнение към подчертаването на грешките на правителството през последните две десетилетия, особено широко разпространената корупция.
Междувременно на населението се обещава стабилност и се коментира фактът, че животът на хората при управлението на правителството не е по-добър. В съчетание с психологическата и културна роля на талибаните като „митично създание за сплашване“, групировката успешно се превърна в заплаха, по-голяма от реалната, смята Евана Ху – нерезидентен старши сътрудник в Центъра за стратегия и сигурност Scowcroft.
Изгубено ли е завинаги доверието в САЩ?
Разбираемо е разочарованието от „вечната война“ в Афганистан, усетено от настоящата администрация и двете предишни. Но разочарованието е лоша основа за политиката. Преди решението на президента Джо Байдън да изтегли американските сили и на съюзниците, ситуацията в Афганистан изглеждаше безизходна. Възможно е в краткосрочен план да не е имало път за победа над талибаните.
Но има разлика между безизходица и поражение – особено от типа катаклизъм, който в момента се наблюдава там. Обзалагам се на голяма сума, че има много на високи позиции в администрацията на Байдън, които биха искали да могат да върнат часовника с няколко месеца. Дори ако човек приеме мотивите на администрацията за изтеглянето, прибързаното изпълнение направи бедствието по-вероятно. Белият дом изглежда безумен и неинформиран за ситуацията на място и изглежда е взел своето ключово решение въз основа на лоши оценки – или изобщо без оценки, смята Даниел Фрайд – бивш старши директор на Съвета за национална сигурност, посланик в Полша и помощник държавен секретар за Европа..
Какво следва и какво означава провалът на САЩ в Афганистан?
Съединените щати, както и други правителства, които са разполагали с войски в Афганистан, имат задължения към хилядите афганистанци, които са работили с нас и нашите съюзници в продължение на много години. Те ни се довериха и сега трябва да действаме, за да ги спасим. Американските сили в Кабул може да са в състояние да осигурят възможност за бягство на нашите партньори, а не само на американците.
Съединените щати свалиха талибаните през 2001 г. по основателна причина – аз бях в Белия дом на 11 септември 2001 г., и опасността терористичното присъствие да се възстанови там е реална. Белият дом трябва да е готов да действа срещу него. Това, което се случва в Афганистан, не остава непременно в Афганистан и Съединените щати не могат да се отърват от регионалните последици и последиците за сигурността от победата на талибаните. Това означава да се работи със съседите на Афганистан държави – дори с Иран, доколкото е възможно, и особено с Пакистан, който години наред приютява талибаните, за да се ограничат щетите.
Какви ще бъдат щетите за доверието в САЩ в световен мащаб?
Ще има такива, също както след разпадането на Южен Виетнам през 1975 г. От своя страна, руснаците и китайците със сигурност ще се възползват от бъркотията в Афганистан.
Но също като във Виетнам, крахът на политиката на САЩ в Афганистан не означава, че ангажиментите и подкрепата на САЩ по сигурността – към НАТО, азиатските или близкоизточните съюзници, са безполезни. Това също не означава, че Кремъл има зелена светлина да започне нови атаки срещу Украйна, например, или срещу други партньори на САЩ чрез военни, енергийни или хибридни средства. По -скоро този провал подчертава различията между съюзите в Европа, по-развитите части на Азия и Близкия изток и страните, където институциите са слаби и правителствата нямат стабилна основа.
По време на Студената война Съединените щати установиха, че не е лесно универсално да се приложи успешният модел на съюзи и развитие в цяла Европа и Североизточна Азия. Загубата във Виетнам не означава, че американските гаранции за сигурност спрямо Германия са безполезни. По същия начин падането на Афганистан в ръцете на талибаните не означава, че Вашингтон няма да успее да защити Полша или Южна Корея, където имаме разположени войски, или Балтика, където съюзниците от НАТО имат войски. Тези страни са сплотени и са готови също да се борят за себе си.
Това е мътно време за стратегията на САЩ. Администрацията на Байдън трябва да постъпи правилно със своите афганистански приятели и да ограничи щетите. Тя трябва също така да увери съюзниците си по целия свят, че думите на Вашингтон могат да бъдат подкрепени с дела, убеден е дипломатът.
Ал Кайда – големият победител?
Оттеглянето на администрацията на Байдън от Афганистан е най-добрата новина, която Ал Кайда е получавала от десетилетия. Тъй като талибаните отново управляват страната, е почти сигурно, че Ал Кайда ще възстанови сигурното си убежище в Афганистан и ще го използва за планиране на атаки срещу САЩ. Терористичната група, отговорна за 11 септември, скоро ще се напълни с пари, ограбени от централната банка на Афганистан, с оръжия, иззети от победената афганистанска армия, и с бойци, освободени от затвора, заяви Нейтън Салес – чуждестранен старши сътрудник в Близкоизточната инициатива за сигурност и програмите за Близкия изток на Scowcroft, бивш координатор за борба с тероризма.
Всичко това ще се разгърне, тъй като разузнавателните способности на САЩ в Афганистан са силно влошени. Без военно или дипломатическо присъствие на място, ще бъде много по-трудно да се наблюдава Ал Кайда, тъй като тя се възстановява, тренира и планира нападения. И тъй като американските дронове и изтребители сега са базирани на стотици мили в Персийския залив, ще бъде много по-трудно да изведем терористите на бойното поле, дори когато могат да бъдат локализирани.
Тъй като в Кабул страстите започват да се уталожват, от изключително значение е администрацията на Байдън да поддържа, доколкото е възможно, способността на нашата армия да открива, локализира и довършва терористите, които заплашват нашата родина, заяви експертът.
