Преди няколко седмици, в годишния си обзор на започващата нова година, The Economist подчерта колко важна ще бъде 2024 г. за демокрацията по света. Британското списание беше едно от първите, които обърнаха внимание на факта, че през следващите 12 месеца в повече от 70 държави хората ще се отправят към избирателните секции. По някои данни това може би ще бъде първият път, когато повече от половината от световното население (над 4 млрд. души) ще гласува в рамките на една и съща година на президентски, парламентарни и местни избори.
Макар че някои анализатори не разполагат с точна цифра, така или иначе е ясно, че 2024 г. ще бъде „супер-изборна година“: безпрецедентен изборен цикъл, демонстриращ всички видове системи и надпревари в това, което може би е най голямото упражнение по политическо участие в човешката история. Те ще варират от еднодневни надпревари до многоседмични; от прозрачни и конкурентни избори до опорочени, провеждани в условия на несвобода, принуда и липса на конкуренция; от гласувания, които целият свят ще следи отблизо, до маргинални такива, които западните медии ще игнорират (знаете ли, че миналата седмица в Бутан се проведоха парламентарни избори?).
Първо, всеки път, когато световната суперсила избира своя президент (т.е. на всеки четири години), годината вече е голяма изборна година за света. Още повече, ако международните отношения са в толкова объркано състояние, както днес. Ето защо на 5 ноември следващата година ще затаим дъх и ще бъдем залепени за диваните си, докато Джон Кинг преминава през своята „Магическа стена“ по CNN, за да излъчи резултатите от „майката на всички президентски избори“ в Съединените щати. Това ще бъде надпревара на дълги разстояния, която всъщност вече започна отдавна, като все повече привлича вниманието ни през следващите месеци, както първичите избори в Айова, които официално дадоха старт на процеса тази седмица.Ще се завърне ли Доналд Тръмп в Белия дом? Това е големият въпрос, който вълнува всички.
През 2024 г. ще се проведат избори и в най-многолюдната страна в света – Индия. Това колосално демократично упражнение ще продължи два месеца – между април и май, като ще мобилизира над 900 милиона имащи право на глас, които се очаква да дадат на Нарендра Моди и партията „Бхаратия Джаната“ трети пореден мандат. На второ място по мащаб и обхват след Индия ще бъдат решаващите избори за Европейски парламент, които ще се проведат между 6 и 9 юни. С над 400 млн. имащи право на глас в 27-те държави – членки на ЕС, европейските избори ще изберат 720-те членове на ЕП, които на свой ред ще изберат новото ръководство на Европейската комисия. Тук избирателната активност обикновено е сравнително ниска (около 50 %), въпреки че тази година потенциалното настъпление на популистките и антиевропейските партии може да мобилизира по-голяма част от избирателите. Дали ЕНП, С&Д и „Обновление“ ще се справят с положението? Бъдещето на европейския проект е заложено на карта.
В други ключови държави, като Индонезия, Мексико, Южна Африка и Обединеното кралство, също ще се проведат много важни избори през годината, като всяка от тях има своите особености и в повечето случаи се сблъсква с предизвикателни вътрешни ситуации. Специално внимание заслужават президентските избори в Русия в средата на март, които вместо да разкрият кой ще бъде следващият обитател на Кремъл (очаквайте Владимир Путин да спечели пети президентски мандат), ще измерят реалната подкрепа, на която се радва.
Ако се замислите, само през първите две седмици на годината вече станахме свидетели на решаващи избори в Бангладеш (страна с население от 170 милиона души) и Тайван (гореща точка за световните дела). Това е добър показател за това колко внимателно ще следим изборите през все още младата 2024 г. и колко определящи ще бъдат те за глобалната политика. Но вместо да се фокусираме върху всеки отделен случай, би било добре да разгледаме този натоварен изборен цикъл в по-широка перспектива. Какви биха могли да бъдат последиците от него? Позволете ми да предложа четири важни аспекта, за които да внимаваме.
На първо място, резултатите от изборите ще бъдат от решаващо значение за бъдещото развитие на много от основните конфликти, които в момента определят световните дела. Споменахме случая с Русия, където подкрепата на населението за войната в Украйна ще бъде подложена на изпитание, тъй като конфликтът навлиза в третата си година. Могат ли изборите да окажат влияние върху развитието му? Последните независими социологически проучвания показват, че безрезервната подкрепа, на която се радваше Путин във войната си досега, може би започва да се разклаща, като в момента е по-слаба, отколкото повечето от нас смятат. Март ще бъде добър термометър за това. Наред с това неотдавнашната и категорична победа на Лай и Демократичната прогресивна партия в Тайван със сигурност ще бележи политиката на Пекин в региона, тъй като надеждите на Пекин за победа на Куоминдана се оказаха погрешни. Дали опасенията за потенциален конфликт в Южнокитайско море са по вероятни днес?
Излишно е да споменаваме, че ситуацията в Близкия изток вероятно ще бъде най голямата международна криза. Всъщност тя вече играе голяма роля в президентската кампанията в САЩ, като Байдън все по-често е обект на дискусии в собствената си партия поради продължаващата му подкрепа за продължаващото клане в Газа. От друга страна, перспективата за президентство на Тръмп само предизвиква тръпки по отношение на това, което то може да означава. Избирането му вероятно ще бъде билет за по-нататъшна ескалация и ускоряване на нарастващото разделение между така наречения Запад и останалия свят, както и засилване на разделението в рамките на трансатлантическата общност.
Второ, изборите през 2024 г. ще бъдат от ключово значение за адекватната оценка на състоянието на демокрацията в световен мащаб, но най-вече в самите традиционни демокрации. Да, тази година повече от половината от населението на света може да гласува, отчасти защото осем от десетте най-населени държави в света ще проведат избори, но много от тях няма да бъдат свободни и честни. Освен руснаците, тази година гласоподаватели ще бъдат и севернокорейците, жителит на ЧАД и беларусите. Независимо от факта, че все избори са важни и имат значение, през 2024 г. трябва да обърнем специално внимание на стабилността на изборите в консолидираните демокрации, където качеството на институциите и доверието на гражданите в системата бързо ерозира.
Институции като Freedom House, International IDEA и V-Dem документират и изразяват нарастващата си загриженост за отстъплението от демокрацията. Не само, че все повече държави стават все по-нелиберални и се присъединяват към редиците на т.нар. частични или несъвършени демокрации, когато не изпадат директно в обикновена автокрация (не напразно 2023 г. беше обявена от някои за годината на превратите в Африка, като почти целият Сахел се превърна в карта на военни диктатури). Освен това утвърдените демокрации са все позастрашени. Много фактори като поляризацията, нарастващият популизъм и засилената дезинформация се превръщат във взривоопасен коктейл, който вече ни предупреди за първи път преди три години с дистопичното нападение срещу Капитолия в САЩ – нещо, което дотогава изглежда
