Велислав Величков е завършил Математическа гимназия, гр. Пловдив. Магистър по Право, адвокат от 20 години, експерт по конституционно право.
Общински съветник в Пловдив – 1991 – 1997г. Народен представител в 38-то ОНС – 1997 – 2001г. Председател на НГИ „Правосъдие за всеки“ 2015 – 2017г. и сдружение в обществена полза „Правосъдие за всеки“ от 2017г.
Г-н Величков, „Правосъдие за всеки“ излезе с остра декларация, насочена към кандидатите за конституционни съдии. Към всички кандидатури ли са насочени исканията ви, сред които са и оттеглянето им, или само спрямо Десислава Атанасова – номинацията на ГЕРБ?
Към всички кандидатури, защото спрямо всеки един от кандидатите могат да бъдат зададени както еднакви, така и различен тип въпроси. Те имат много различна биография и различен професионален стаж. Така че и към тримата трябва да бъдат зададени съответните въпроси.
Мисля че Българският институт за правни инициативи добре е групирал две групи въпроси – едните към всички кандидати, а другите – към кандидатите, които в момента са народни представители. Това са Десислава Атанасова и Цвета Рангелова, включително с чисто моралния въпрос, дали, след като те са участвали в гласуването и обсъждането на конституционните текстове и от страна на Десислава Атанасова има пълна подкрепа за конституционните промени и всичките им текстове, а от страна на Цвета Рангелова има твърдо „против“ всички текстове – дали е редно да пренасят политическата си позиция, която са защитавали в парламента, в КС и да я копират в обсъждането и гласуването си? Дали биха могли да подходят безпристрастно само няколко седмици или няколко месеца – когато му дойде времето, при обсъждането точно на тези въпроси по текстове, които лично ги касаят, доколкото те са участвали пряко в тяхното обсъждане и гласуване?
Защо номинациите за членове на КС доведоха до това недоволство в правната общност? Защото има опасения, че по същия подход ще бъдат излъчени и кандидатури за новите Висш съдебен и Висш прокурорски съвет ли?
Това е тест и ние сме го казали в нашата позиция. Доколкото се разбра, че управляващото или конституционното мнозинство – така да го наречем на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, разглежда в пакет всички регулаторни и конституционно установени органи, в които има парламентарни квоти, означава, че както се тръгва, така и ще продължи.
Ако се тръгва без откритост, прозрачност, публичност и обоснованост на кандидатурите, а по политически признаци и принадлежности, то тогава същото ще се случи в последствие с Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на потребителите – нарочно давам пример с квазисъдебни институции, някои от които играят роля на първа съдебна инстанция на практика преди обжалването.
Така ще се стигне до политически неправомерни намеси в самата система на правораздаването, което за нас е недопустимо.
Самите народни представители приеха в конституционния проект един нов текст на чл. 91А, който изисква, когато се попълват квотите от парламента в конституционно установените и в регулаторни и т.н. органи, да има откритост, прозрачност, публичност и обоснованост на кандидатурите, за да не се допусне, който и да е от тези органи да бъде поставен в политически зависимости от страна на политически зависими кандидати.
И още с първия си избор, който се канят да направят, народните представители нарушиха собственото си конституционно творение. Нито има откритост и прозрачност, нито имаше публичност в която и да е процедура досега.
При положение, че тази кандидатура – говоря за тази на Десислава Атанасова, е подготвена още преди Коледа и справките, които са изискани, за да бъдат приложени към нейната документация за кандидатурата – най-вече тази, която удостоверява юридическия ѝ стаж, с дата 28 декември миналата година, а обществото разбра на 9 или 10 януари за тази кандидатура, означава, че умишлено политиците са държали на тъмно обществото и не са имали намерение да провеждат каквато и да е открита и прозрачна процедура, а са разпределили две политически квоти: едната за ГЕРБ-СДС, в лицето на Десислава Атанасова и втората за ПП-ДБ, в лицето на бившия съдия Борислав Белазелков.
По този начин те са подменили смисъла и същността на това, което гласуваха – да има обществен, да има експертен дебат, да има право на мнения и становища от гражданските и професионалните организации по кандидатурите и достатъчно време този дебат да се състои, като се зададат публично и не само по време на изслушването на комисията по конституционни въпроси всички възможни въпроси и да бъдат казани всички аргументи за или против тези кандидатури.
В момента, това което се случва, е на тъмно и прилича на сделка, всъщност тя си е такава в мнозинството, и ако така продължи, същото ще се случи и при избора на новия Висш съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. Което вече ще има фатални, бих казал – непреодолими последици за съдебната система и на практика, ако се случи, ще компрометира изцяло съдебната реформа, тъй като в тези органи най-вероятно ще попаднат политически зависими или политически послушни кандидатури, включително и кандидатури отново на настоящи народни представители, които са обсъждали и гласували текстовете и в конституционната комисия, и в пленарната зала. Тоест, подготвяли са почвата за самите себе си.
Такова е моето усещане и аз искрено се моля да не съм прав.
Това, което казахте, на практика обезсмисля усилията за съдебната реформа, която всъщност беше в основата на конституционните промени. Излиза, че политическият фактор в правораздавателната система, остава незаобиколим, независимо от това какви промени се правят в Конституцията.
Политическият фактор може да бъде заобиколен, ако самите народни представители осъзнаят нивото на отговорността, която поемат в момента и ако успеят, декларациите, които правят по време на дебатите по конституционния по проект, че квотите във Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет ще бъдат обществени, а не политически…
Ако те решат, или по-скоро лидерите им решат – защото от едно интервю на правосъдния министър се разбира, че лидерите решават, а групите им монолитно трябва да ги следват, то тогава, ако те захвърлят тези текстове в кошчето, възниква въпросът защо въобще бяха направени тези промени и всъщност беше ли лъгано обществото през цялото време, че трябва да бъде спасена съдебната система от еднолична прокурорска власт, но и от политическото влияние в нея, което самият бивш главен прокурор (Иван Гешев, бел. ред.), а и сегашният признаха, че е съществувало много дълго време.
Ако се върнем към назначенията в Конституционния съд – Вие как гледате на една такава идея президентът да осуети новите назначения, като просто не присъства на церемонията по встъпването в длъжност на новите членове по подобие на това, което през 2012 година направи президентът Росен Плевнелиев през 2012 година при встъпването в длъжност на Венета Марковска?
Това нещо го чух от съветника по отбрана на президента Димитър Стоянов, който каза, че това нещо, което се случи с президента Плевнелиев с провалената клетва на кандидата за конституционен съдия Венета Марковска, не е изключено да се случи и сега и президентът ще вземе своето решение след парламента.
Аз не съм от юристите, които биха призовали конституционно установен орган, какъвто е президента
