Филип Гунев е бивш заместник-министър на вътрешните работи, бивш председател на Антикорупционния фонд и експерт по въпросите на сигурността, обществените поръчки, престъпността и корупцията. Има докторска степен по Социология от Лондонския икономически институт (London School of Economics) Магистърска степен по Международна политика за сигурност в Института за международна и държавна политика в университета Колумбия в Ню Йорк, САЩ. Бил е експерт в Центъра за изследване на демокрацията, работил е в Мейтрикс Нолидж Груп (Matrix Knowledge Group – London, UK), където е провеждал проучвания в областта на вътрешните работи. Кариерата му в сферата на социалните научни изследвания е предхождана от четиригодишен опит като финансист във водещи американски компании.
Г-н Гунев, транспортният министър Георги Гвоздейков е категоричен, че до края на годината ще бъдем пълноправни членове на Шенгенското пространство. Какво е необходимо да свършим като държава до края на годината, за да се случи това?
Основното, което трябва да се случи, е да минат изборите в Австрия. Австрийците имат резерви по вътрешнополитически причини. Тези избори са есента и това е определящото – политическата ситуация в страната да позволява и да има съгласие за пълноправното членство на България в Шенген, както стана в Нидерландия.
Като мерки, които трябва да се вземат – те са изброени в тази съвместна тристранна декларация. Повечето от тях са трудно измерими, а от друга страна са абсолютно изпълними.
Те казват – да се подобри и да се засили контролът на българо-румънската граница. Какво означава това – вероятно множество допълнителни проверки. За това ще се създаде организация, ще се направи.
Заложени са и изисквания за подобряване на контрола на българо-сръбската, на българо-турската граница, като се посочва трикратно увеличаване на присъствието на FRONTEX. Това увеличение само по себе си няма да има кой знае какъв ефект, но от гледна точка на обществения ефект, може да се каже, че ще „хване око“ в Австрия.
Иначе по българо-сръбската граница, за разлика от българо-турската, където в годините са изграждани множество системи за наблюдение, пътища, ограда и др., има съвсем малко технически средства за охрана. Липсва и инфраструктура, за това и тя доста трудно се охранява.
Заради това голяма част от бежанците, които минават от там, успяват да се измъкнат.
По отношение на FRONTEX – това до колко е изискване, чието изпълнение зависи изцяло от България?
Освен тристранната декларация, има и декларация на ЕК, в която се изразява подкрепа за всичките тези неща. Разликата с предишни години е, че FRONTEX разполага със свой собствен корпус от 1000 души и не зависи от други държави.
В момента от тях имаме общо около 150 души в България. Ако трябва да се завиши броят им у нас, те трябва да станат около 450 души.
Това е изцяло във възможностите на FRONTEX – те разполагат с бюджета и силите да го направят. Преди зависеше от това дали други държави ще се съгласят да изпратят граничари в България.
След като казвате, че условията са лесно изпълними, споделяте ли оптимизма на транспортния министър?
Не мога да бъда на 100 процента уверен. Освен това в това споразумение има една пета клауза, която в много малка степен зависи от България. В нея се казва, че ще продължи да има диалог за Шенген и че премахването на границите ще зависи от успешното прилагане на мерките, които да доведат до значително подобряване на миграционната ситуация в Австрия.
Миграционната ситуация в Австрия зависи в много малка степен от потока, който минава през България. Още повече, че ако ние затегнем още повече преминаването, потокът няма да спре, той просто ще се пренасочи или през Италия, или пред „Балканския маршрут“ – през Гърция, Македония и Сърбия.
Така че това може и да не доведе до ефект върху миграционната ситуация в Австрия.
Това ли е текстът, който се използва, за да се твърди, че България се задължава да прибере 6000 мигранти от Сирия и Афганистан?
В текста няма заложена никаква бройка. Никой не знае точно колко ще могат да бъдат върнати, тъй като в досега съществуващият Дъблински регламент има множество срокове и фактори, които ограничават възможността големи количества хора да бъдат връщани.
Тази бройка, която се появи – 6000 души, в някакъв период от време властите в Австрия са ги определили като минали през България.
Миналата година в България имаме регистрирани 20 хил. бежанци и за 19 хил. от тях се посочва, че са самоволно напуснали – тоест, че са избягали.
Някаква част от тях са пристигнали в Австрия, която отбелязва, че става въпрос за 6000 души, за които имат доказателства, че са минали през България.
Има обаче срокове, в които те могат да бъдат върнати и вероятно те вече са изтекли.
Освен това австрийските власти трябва да държат тези хора затворени, а те нямат затворени бежански центрове в такива мащаби. Така че предстои да видим колко души ще могат да бъдат реално върнати.
Това, с което ние се съгласяваме в тази декларация, е за ускорено задействане на процедурата, когато те ни изпратят подобно искане. Те могат да пратят искане за връщане и в тридневен срок да получат отговор. Докато в самия Дъблински регламент този срок е достатъчно дълъг, за да избяга човек.
В този смисъл, те искат с тези кратки срокове да си гарантират, че ефективно ще прилагат Дъблинския регламент, който иначе практически не работи. Знаете, ЕС вече се съгласи за нов регламент, който предстои тази и следващата година да бъде приет или да влезе в сила.
Промените в Конституцията, свързани с върховенството на закона и съдебната реформа, които бяха условие, поставено от Нидерландия, изиграха ли своята роля?
За мен основната роля изигра Европейската комисия и отпадането на мониторинговия механизъм.
Те нямат инструменти да следят в такива детайли ефекта от тези промени. Формално могат да се закачат за всякакви детайли и подробности, но всички знаем, че реалният ефект от тези промени в Конституцията относно върховенството на закона ще се усети след години, а не от 1 януари тази година.
Специално за позицията на Нидерландия имаше ефект и вътрешнополитическата ситуация – изборите и промяната на правителството там.
По отношение на т.нар. „въздушен Шенген“ – с какво ще се промени ситуацията за българските граждани? На летищата паспортните проверки не са особено сериозни и сега.
Това е основното, което се променя – отпадането на проверките.
Да, ако човек лети в ненатоварен период, те отнемат минути. Но тези минути могат да бъдат 10, 15, 30, един час да си чакал по опашки за отиване и връщане. Това обаче, когато се умножи по 7,5 млн. пътуващи от и до Шенген всяка година, се получават милиони часове загубено време, което икономистите смятат като икономическа щета.
Между другото, тези проверки отнемат доста повече време, отколкото пресичането на границата с Гърция или Румъния, където, първо че се извършва съвместна проверка – тоест, чакаш на едно място, и второ, в много голяма част от случаите властите прилагат т.нар. дерогация – не е задължително да се проверява в базите данни. Само виждат паспорта и пускат, което при летищата не се прави.
С други думи, голяма част от преминаването на сухопътните граници е олекотено.
Моята прогноза е, че дори да влезем в Шенген, ние ще запазим, особено в летните месеци, някаква форма на това, което всички европейски държави правят в момента – те въвеждат временно контрол по сухопътните граници през лятото, с цел да предотвратят свободно преминаване на мигранти.
Аз си представям, че в обозримо бъдеще това ще бъде и ситуацията и на сухопътните граници в България. Тъй като много лесно мога да си представя, как, ако няма никакви контроли на българо-гръцката или българо-румънската в натоварените летни месеци, мигрантският поток през България ще се засили. И за това в тези летни месеци подозирам, че ще се въведе временно връщане на вътрешно-граничните проверки. Но те ще са значително по-улеснени, няма да е нужно да бъдат на самото КПП и са изцяло въз основа на анализ на риска.
– Прави впечатление, че граничния контрол, свързан с мигрантския поток в Сърбия е доста по-затегнат, отколкото от наша страна. Така ли е?
– Българо-сръбската граница остава външна. Там не би трябвало да има някакви промени на самите контролни пунктове, но на самата граница се очаква да има по-засилено присъствие на FRONTEX. И сега имаме координирани екипи със сръбските власти, така че да не охраняват на едно и също място.
Но на българо-сръбската граница няма почти никакви технически средства, няма изградени пътища по-самата граница и това прави доста по-лесно преминаването.
Другото, което си струва да се отбележи, е че един от икономическите ефекти, който някои хора обвързват с Шенген, е търговският трафик. Това са камионите, които в момента чакат по българо-гръцката и българо-румънската граница.
Това няма нищо общо с Шенген. Това е изцяло плод на българската администрация – на НАП и Митници, които използват това, че камионите се събират там за гранични проверки, за да наложат допълнителни проверки, които не са свързани с Шенген, а са свързани изцяло с нашите вътрешни политики за борба с данъчни измами и митнически нарушения.
Тези допълнителни проверки – митническата администрация и НАП са решили, че е по-важно прилагането на данъчните и митническите закони, отколкото свободното движение на стоки. Те събират едни пари и в същото време налага икономическа тежест на търговските фирми.
Това може да бъде премахнато още сега, няма нужда да чакаме падаме на сухопътните граници. То е изцяло решение на нашата администрация как ще го прави за вбъдеще.
Като паднат граничните проверки, най-вероятно ще отпаднат и митническите. Те може и да останат, но може да се преместят и другаде. Но двете неща не са свързани – шенгенското законодателство е свързано единствено с миграционния контрол и няма нищо общо нито с митническия, нито с данъчния контрол.
На българо-турската и българо-сръбската граница има основание да останат тези проверки и там ще продължи да има опашки.
