Видях текстове от едно ученическо състезание. То съществува от години. В началото участваха и много деца от София, но в последните години повечето са от други части на България.
Има училища от Делиормана, от Бургаско, от Родопите. И много турци.
Истинско удоволствие е да гледаш с колко много старание тези деца залягат върху текстовете, опитват се да изпълнят задачите, да се впишат.
В моето училище открих нови приятели, почувствах магията на познанието. Изпитах мигове на добросърдечност. Тук е моят втори дом, в който повярвах в себе си, заобичах родината си, открих и оцених истинското приятелство, пише едно момиче.
Икономиката, глупако е лозунгът, с който Бил Клинтън влезе и остана в политиката.
Помня, когато преди 6 години Росен Плевнелиев се насочи към президентството, някои хора го съветваха да открадне тази фраза.
Но за България мотото е друго.
Не икономиката. Училището, глупако.
Българската общност е оцеляла заради два основни фактора – църквата и училището.
Българите знаят това и поради тази причина продължават да дават всичко, за да си изучат децата. Но това е в личен план.
В един друг план училището и доброто образование са не само нещо като социален асансьор, но и много силно, ако не и единственото средство да се моделира нацията, да бъде създадена хомогенност и единност.
Това са банални вече констатации, но по данни на Синдиката на българските учители за 43 % от учениците българският език не е майчин. Ако за тези ученици няма училище и няма ясна схема, по която те да бъдат мотивирани да учат, четат и мислят на български, след две десетилетия ще имаме огромни гета.
И дълбоко разделение между хора, които дори няма да имат език, на който да се разбират.
Политиците сякаш почват да го усещат, та затова тази година за първи път парите за образование нарастват чувствително.
Но няма да е достатъчно. Освен пари, трябват и ясна представа, стройна система, постижими и измерими цели и преобръщане на схеми.
А времето изтича.
