Последната известна танцуваща мечка в Непал най-сетне намери своя дом в съседна Индия, за облекчение на зооактивистите, които се притесняваха за безопасността на животното след смъртта на неговия партньор.
Рангила, 19-годишна мечка, спасена от пленничество, пътува 30 часа от Непал до резервата в Агра, съобщиха официални лица от индийската организация за спасяване на животни „Wildlife SOS“.
„Той пристигна при нас късно вчера и ние се грижим за него и го храним. Много обича мед – каза Картик Сатянариан от „Wildlife SOS“, който ръководи организацията за спасяване на мечки в Агра, Северна Индия – След карантинен период ще започнем процес на социализация и рехабилитация.“
Рангила е една от двете лениви мечки, спасени в Южен Непал през декември от двама пътуващи улични изпълнители, които ползват животните за развлечение.
Двойката беше прехвърлена в зоологическа градина, но женската умря само след няколко седмици от това, което животинските активисти наричат „небрежност“.
Миналия месец правителството на Непал позволи оцелялата мечка да бъде прехвърлена след активно лобиране от института на Джейн Гудал и Световната организация за защита на животните.
Непал забрани практиката за използване на мечки за представления през 1973 г., една година след официалната забрана в Индия. Но традицията още съществуваше в южните части на Непал.
Танцуващите мечки се обучават от малки да танцуват на задните си крака. Ноздрите им се пробиват с нагрято желязо, така че те могат да бъдат контролирани с помощта на въже или верига.
Появата на танцуващите мечки датира на индийския субконтинент от XIII век, когато обучаващи, принадлежащи на мюсюлманското племе каландар, се радват на кралска протекция и забавляват с това богатите и могъщите.
Ленивите мечки, които са критично застрашен вид, се срещат в Индия, Непал, Шри Ланка и Бутан.
Ограничаването на местообитанията им и мощното бракониерство са намалили техния брой, според Международния съюз за опазване на природата. Те могат да растат на височина до 1,8 метра и да тежат до 140 килограма.
