На 18 януари всяка година Православната църква почита свети Атанасий. Макар той да не спада към групата на българските светци, народът го е възприел като свой след приемане на християнството.
Атанасий е родени в Древен Египет, в бедно християнско семейство.
Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър.
След като завършва своето образование, св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия.
Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон.
Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325 г.
Една година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение.
Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение.
В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст.
Според народното поверие двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа. Свети Атанасий, според народните поверия, е светецът-покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимният св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото, а летния св. Атанас го облича, за да дойде зимата. Неслучайно е измислена поговорката: „Атанас гялди и яз гилди“.
Атанасовден се празнува също и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Празникът се чества и за умилостивяване на болестите.
Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка.
По традиция трапезата включва пиле, приготвено с ориз, което се раздава на близки и съседи за здраве. На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася и подобни.
