Текстът, написан от Стоян Радев, е публикуван в „Портал Култура“. Източник на ДЕБАТИ.
В новините се съобщи, че заради смъртта на Негово Светейшество патриарх Неофит и на искане на Светия синод, оставащото правителство обявява двудневен национален траур. Странно е, че сме изненадани от това. Изглежда траурът не отразява реалните ни грижи и интереси.
Дневният ни ред и истинските ни интереси са далеч от доброто, благостта и смирението, които бяха характерни за „духовния ни баща“. Толкова ли сме го следвали, че ни се налага да се кайме в дните на траур?
Примерът на духовния баща може ли да бъде следван в реалния живот? Добротата, благостта и смирението ли са единствено достижими в изолирани условия, където ритуалите могат да осъществят посланията си?
В началото на „Братя Карамазови“ Fyodor подиграва монасите, че се опитват да бъдат праведни, като се укриват от реалността. Старецът Зосима разбира упреците им и го изпраща на сблъсъка с живота, където истинска дейност се случва. Смисълът е в активната обич.
Има ли духовните лидери като патриарха достатъчно авторитет в решаването на обществените проблеми? Важно е ролята на църквата да бъде активна и да подрежда живота ни, дори и в модерния свят. Каква е ролята на нашето духовенство?
Този момент отново ни предизвиква на размисъл, но не е време за дебати.
Можем само да предложим една миролюбива идея. Дори да не сме свързани всекидневно с патриарха, неговата дистанция позволява да изпълнява ролята си. Ние сме свободни да избираме добротата, благостта и смирението, защото само в свободата се крои смисълът. Ако не сме избрали правилно, в дните на национален траур можем да се опомним и да научим от примера, който той постави. В момента на тишина можем да видим истинското.
