Меглена Антонова е ръководител на програмата и офиса на „Грийнпийс“ – България. Била е координатор на кампании за екологично земеделие, възобновяеми източници и навременно и последователно премахване на въглищата в България, както и за чист въздух в Централна и Източна Европа. Има магистърска степен по международно право на околната среда и знания за различни правни действия, които хората биха могли да предприемат срещу замърсители като въглищните централи.
– Тази седмица стана ясно, че след приключването на договора с държавата ТЕЦ Марица-изток – 3 ще заработи на пазарен принцип, като търси и съответните механизми за преструктуриране на производството на енергия от други източници. Кога това може да се случи и с останалите големи въглищни централи у нас?
– Наблюдаваме, че без гарантирана цена и изкупуване на енергията, въглищните централи автоматично се подчиняват на пазарната ситуация. В момента цената на енергията е ниска поради излишък на енергия.
Вместо това, няма яснота дали Марица-изток 3 ще премине към други горива за производство на енергия. Излизат на яве говори за инвестиции във фотоволтаика и други технологии като газ и изгаряне на отпадъци, които обаче са спорни от екологична гледна точка.
По отношение на Марица-изток 2, като единствена държавна въглищна централа, все още няма яснота за алтернативни решения. Инсталиране на устройство за улавяне на въглерода се разглежда като опция, което в същността си означава продължаване на работата с въглища.
Текнологията за улавяне на въглероден диоксид е скъпа и не е изцяло разработена, което може да представлява предизвикателство при нейното прилагане за централата.
Срокът до 2038 година, определен от държавата за затваряне на въглищните централи, е нереалистичен. Дори в момента Марица-изток 2 не работи на максимален капацитет, което показва, че има излишен капацитет на пазара.
Настоящата ситуация изисква незабавно действие и план за постепенното намаляване на мощностите на въглищните централи.
– Пазарният механизъм ще предизвика ли спирането на другите въглищни централи преди 2038 година поради техните неефективност и вредни цени на електроенергията?
– Вече сме свидетели на подобни проявления, като централи спират производството поради липса на пазар. Държавните въглищни централи се подпомагат от обществени средства, което не е устойчиво в дългосрочен план и води до нелоялна конкуренция на пазара.
Пример за това е Марица-изток 2, който преди енергийната криза в Европа получаваше заеми от БЕХ, за да се издържа. Големите печалби, направени след кризата, се използваха за погасяване на дългове.
– Има ли вече проекти за преход към възобновяеми източници на енергия?
– Начални стъпки в тази посока започват да се предприемат, но трябва да признаем, че закъсняваме. Оценката за преквалификацията на работната сила и други необходими мерки трябва да бъдат извършени по-бързо, но всяко начало е добре дошло.
През продължително време институциите не признаваха необходимостта от преход, което водеше до нереалистични очаквания. Сега, като има яснота, че въглищата не могат да продължат безкрайно, започваме да работим в посока на прехода.
– Какви са ползите от енергия, произведена от възобновяеми източници като ВЕИ?
– ВЕИ позволяват комбиниране на различни източници, което води до по-ниски цени. Те не изискват суровини, които трябва да се закупуват за производство, което означава по-ниски разходи. В сравнение, въглищните централи се нуждаят от постоянна поддръжка, което води до по-високи цени за потребителите.
Привлекателността на ВЕИ произтича от тяхната гъвкавост и съчетаване с други технологии. Например слънчевите панели могат да бъдат използвани по време на деня, когато слънцето свети най-ярко, което позволява бизнесите да планират активностите си спрямо тази енергия.
Подходящо съхранение на енергията е ключов аспект от прехода към възобновяеми източници, който все още е в развитие и изискува инвестиции и помощ. Гъвкавостта на производството и консумацията също играе важна роля в оптимизирането на енергийния процес.
– В заключение, как можем да допринесем като потребители за екологичния и икономическия ефект от прехода към възобновяеми източници на енергия?
– Възможностите са големи и технологията ни позволява да бъдем активни участници в процеса. Всеки може да инсталира соларни панели или да оптимизира употребата на енергия в дома си чрез умни системи.
Промяната трябва да бъде колективна, но всяко усилие и принос са от значение. Инвестирането в съхранение на енергия и възобновяеми технологии представлява бъдещето на ефективното производство и потребление на енергия.
