Някога запазени за крале и кралици, а от средата на миналия век – желан израз на романтика и социален статус и за средната класа след гениалната рекламна кампания на De Beers, убедила милиони двойки, че, тъй като са вечни, диамантите са най-подходящият символ на брачна връзка, през последното десетилетие тези скъпоценни камъни се „демократизират“ все повече благодарение на напредъка на технологиите.
Идентични по химичен състав, структура и свойства с естествените, отгледаните в лаборатория камъни завземат все по-голяма част от световния пазар на диамантени бижута, оценяван на 89 млрд. долара.
Продажбите на лабораторно направените диаманти според първоначални данни ще отбележат растеж до над 12 млрд. долара през 2023 г. спрямо 1 млрд. долара само преди седем години. А в отговор на нарастващото търсене се очаква обемът на пазара да се удвои от 9 млн. карата през 2022 г. до над 19 млн. карата през 2030 година.
Цени и пазари
Машинното производство на диаманти е разработено в началото на 50-те години на миналия век, но едва преди по-малко от десетилетие настъпва технологичният пробив, необходим, за да се създаде търговски жизнеспособен процес.
Малко „диамантено ядро“ – обикновено миниатюрен диамант, се поставя в контейнер с въглерод (това е химичният елемент, от който са съставени и естествените диаманти, бел. ред) и под действие на висока температура и налягане, имитиращи естествените процеси, за 6 до 10 седмици „нараства“ до желаната големина. Без специално оборудване резултатът е неразличим от естествените камъни, сформирали се в земните недра в продължение на милиарди години, но идващ на доста по-приемлива стойност.
Цената на синтетичен диамант може да е с 60 до 85 процента по-ниска, отколкото на скъпоценен камък със същата големина и качество, добит в мина – за камък от един карат, според качеството, това означава около 1200 долара спрямо близо 4200 долара за естествен камък.
Наред с цената синтетичните диаманти имат и и други предимства, които ги правят популярни, особено за милениълите (родените от началото на осемдесетте години до средата на деветдесетте години на миналия век – бел. ред.) и поколението Z (тези родени след милениълите до началото на второто десетилетие на този век – бел. ред.): те се възприемат като „устойчиви“ и „етични“ – създаването им не нанася щети на природата, а и с придобиването им купувачът не рискува неволно да финансира диктаторски режими и терористични групировки или да стане съпричастен към експлоатацията на миньори в бедни страни. Много производители стигат още по-далеч и се опитват да намалят въглеродния отпечатък, инвестирайки във възобновяеми източници за генериране на енергията, необходима за производствения процес.
Бурното развитие на синтетичните диаманти поставя под силен натиск сектора на естествените камъни, вече и без това пострадал от геополитически сътресения и намаляващо търсене.
Продажбите на естествени диаманти по време на пандемията КОВИД-19 нараснаха, тъй като заможните купувачи се опитваха да направят престоя си у дома по-приятен с луксозни покупки, но търсенето спадна, когато икономиките отново се отвориха. Натиск върху пазара оказват и фактори като забавянето на икономическия растеж на водещите пазари САЩ и Китай, свръхпредлагането и санкциите срещу руските необработени диаманти.
Световният пазарен дял, изчислен по стойност, на лабораторно отгледаните скъпоценни камъни е нараснал от 3,5 процента през 2018 г. до 18,5 процента през 2023 г. и вероятно ще надхвърли 20 процента през текущата година, разказва пред Франс прес нюйоркският анализатор на сектора Пол Зимниски.
През февруари 2023 г. 17 процента от диамантените годежни пръстени, продадени в САЩ, най-големият потребител на естествени камъни в света, са били инкрустирани с добити в лаборатория скъпоценни камъни. Дял, който вече достига 36 процента, според анализатора на индустрията Едан Голан.
Ненадежден блясък
Както обаче ни научи Мерилин Монро в „Джентълмените предпочитат блондинки“, диамантите са най-добрият приятел на момичетата не само като бижута, подчертаващи с блясъка си красотата на дамата, която ги носи, а и защото са отлична инвестиция, която с времето не губи стойността си. Това обаче не важи за синтетичните диаманти, чиито цени трайно намаляват от 2015 г. насам – първата година, когато те започнаха да стават масов продукт.
През 12-те месеца до ноември 2023 г синтетичните диаманти са поевтинели с около 20 процента, според анализаторската фирма Tenoris. Кормак Кини, главен изпълнителен директор на фирмата за търговия със суровини Diamond Standard, прогнозира, че спадът в близко бъдеще може да бъде още по-рязък, тъй като въодушевлението около лабораторно отгледаните скъпоценни камъни отшумява. По негова оценка цените им в крайна сметка могат да спаднат с още 50-80 процента.
Донякъде това е резултат от естествения процес на развитие и усъвършенстване на една технология – ако в началото цената на изкуствено създадения диамант е била с около 10 процента по-ниска от тази на естествения диамант, то днес разликата може да достигне и 90 процента.
От друга страна, за разлика от естествените камъни, при производството на лабораторно отглеждани диаманти няма монополи, което също води до все по-ниски цени – само в Индия и Китай има стотици компании, които се занимават с такова производство. Самото изобилие на синтетичните диаманти пък ги лишава от едно от най-ценните качества на естествените камъни – тяхната уникалност и субективна стойност.
И ако тази тенденция звучи добре за купувачите, то новината е лоша за производителите – WD Lab Grown Diamonds, вторият по големина производител на изкуствени камъни в САЩ, обяви фалит през октомври. Развитието не е благоприятно и за тези, които вече са купили синтетичен диамант, тъй като е на практика невъзможно да го продадат на същата или по-висока цена. Някои заложни къщи дори отказват да дадат за създаден в лаборатория камък повече от 10 процента от покупната му цена.
В някои култури, например Индия и Китай, покупката на годежен пръстен с диамант се разглежда като дългосрочна инвестиция, отбелязва Зимниски, и перспективата да се дадат хиляди долари за нещо, чиято стойност ще се понижи значително след няколко години не е особено примамлива.
На този фон пазарът на синтетични диаманти, въпреки огромния си потенциал за растеж на продажбите, все повече започва да се очертава не като изместващ този на естествените, а като допълващ сегмент за купувачите, търсещи по-бюджетни сделки или възприемащи скъпоценните камъни по-скоро като моден аксесоар, отколкото като наследство за поколенията.
И все пак, колкото и да поевтиняват самите камъни, за цената на едно бижу има още много фактори. Сред тях е шлифоването – процесът е еднакъв при синтетичните и естествените камъни, трудоемък, извършван на ръка от хора, специализирали се в тази дейност с десетилетия. Индия, освен водещ производител на лабораторно създадени диаманти, е и най-големият световен център за преработка и шлифоване и ателиетата й вече се задъхват. С увеличаването на притока на карати на пазара е възможно да се стигне до недостиг на квалифицирана работна ръка, което ще доведе до повишаване на цените на обработените камъни, предупреждават експерти.
За обкова на диамантите обикновено се използва и злато, чиято цена напоследък поставя исторически рекорди. Зад дизайна на всяка гривна или колие, който да отговаря на съвременния и едновременно непреходен облик на „краля на скъпоцените камъни“, стоят също интелектуален труд и търговски права. Така че едва ли можем да очакваме диамантите и бижутерските изделия с тях скоро да станат „бърза мода“.
