От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.
От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.
От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г.
От 2000 до 2003 г. Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Г-жо Чернева, днешната среща между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун приключи преждевременно, без подписано споразумение. Според американския президент е имало разногласия относно санкциите срещу КНДР. Какъв сигнал обаче изпратиха двамата лидери?
Първо, че демонстрираното миналата година ново начало с много символика, с много фанфари в крайна сметка е точно толкова трудно, колкото твърдяха експертите. С режима на Северна Корея няма да е лесно да се преговаря.
Този първи разговор по същество всъщност показа точно това – че отвъд символиката и радостта на севернокорейския лидер да седи на една маса с американския президент, нямаше друго кой знае какво да се види.
Знаем, че имаше дипломатически совалки през тези месеци. Преговарящият от американска страна беше много опитен дипломат и въпреки това севернокорейската страна не се ангажира с практическо унищожаване на своите ядрени оръжия.
Поиска вдигане на санкциите срещу спиране на завода, където се произвеждат тези оръжия. Но оттам нататък по същество до разоръжаване няма да се стигне поне в този кръг от разговорите.
Липсата на прогрес до момента ще доведе ли до там, че дипломатите да се откажат да водят преговори и да се стигне до ново охлаждане на отношенията между двете страни?
Според мен дипломатите ще продължат – това за Тръмп е важно, това е важно и за Ким. Те двамата имат необходимост да продължават този тип срещи. Ясно е, че ако третата такава среща отново не донесе нищо конкретно, това ще бъде окончателният провал.
Предполагам, че в следващите месеци ще видим отново много интензивна дипломатическа работа.
Докато Доналд Тръмп беше в Ханой, неговият бивш адвокат Майкъл Коен направи признания пред американския конгрес. Чухме ли нещо фрапиращо или нещо, за което не предполагахме и каква е връзката между двете горещи теми в момента в американската политика?
Връзката е много директна – Тръмп има нужда от външнополитически успех, какъвто и да е той в момента. Диалогът със Северна Корея беше потенциално такъв случай.
Причината е, че вътрешнополитически все повече изглежда, че се затяга кръгът около него от негови бивши съратници, служители, съветници, които твърдят, че той е действал неправомерно, незаконно или поне неморално в няколко случая около и по време на кампанията си.
Именно последната случка с неговия бивш адвокат беше свидетелство именно за това. Пред конгреса г-н Коен съобщи, че президентът Тръмп наистина от една страна е имал договорки с Русия, включително и финансови отношения, че предварително е знаел за това, че ще изтекат имейлите от сървъра на демократите и очевидно се е съгласил на това.
Освен това г-н Коен казва,ч е той е един, ако мога да го обобщя въздух под налягане, поне по отношение на неговите политически възгледи и поведение.
Това е много силна атака в няколко важни посоки. Ще видим какво ще означава това през следващите дни, когато г-н Коен отиде да свидетелства и пред комисията, която разследва специално намесата на Русия в американските избори.
Как ще се отразят всички тези неуспехи на Доналд Тръмп – от една страна свидетелствата на Майкъл Коен, от друга – неуспеха с постояването на стената с Мексико и сега – провалилата се среща с Ким Чен-ун?
Със сигурност не добре, но всъщност най-важното за Тръмп е как се държи икономиката. До този момент американската икономика вървеше нагоре. Това беше причина той да се чувства доста спокоен, независимо от всички скандали в неговия екип или такива, свързани с порно актриси и т.н., какво ли не излезе през последните месеци.
Сега обаче виждаме, че като че ли за първи път в последното тримесечие американската икономика не показва такава възходяща тенденция. Ако тези цифри се потвърдят, г-н Тръмп ще има наистина голям проблем, защото неговите избиратели това ще гледат за следващите избори – може ли той да продължи да държи американската икономика на високи обороти?
Във външнополитически план как се отразява случващото се в САЩ и около президента Тръмп?
Мисля, че в Европа настроенията срещу Тръмп са стигнали такова високо ниво, че този тип провали само потвърждават тези негативни настроения.
Бях гледала проучване, според което доста голямо мнозинство, мисля над 70% от германците, казват, че Европа трябва да се дистанцира от Америка. Въобще отношението към Тръмп е свръхкритично и не само в Германия – в мнозинството от страните в ЕС.
Тръмп обаче успява да всява разделения в Съюза. Видяхме неговите специални отношения с Полша, инициативата на американското и полското правителство да проведат конференция по въпроса за Иран в седмицата, в която имаше общоевропейска позиция за мерки за защита на европейските компании в Иран.
Външнополитически Тръмп има една по-скоро смущаваща роля в ЕС- ролята на разединител, която според мен той търси съвсем съзнателно. Много по-лесно е да преговаря с всяка страна поотделно, отколкото с 27 или 28 наведнъж и да се изправи срещу ЕК, която е един доста сериозен търговски преговарящ.
Отслабването на глобалната сцена на имиджа на Америка не е добра новина, разбира се, за всички, които държат на трансатлантическите отношения, но в някаква степен отслабва натиска в посока разединение на Европа.
