Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг. Той работи по въпросите на престъпността в България.
През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.
Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.
Във вторник президентът Румен Радев върна за прегласуване Закона за приватизацията. Малко след това премиерът Бойко Борисов и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов казаха, че ще се съобразят с ветото на държавния глава, въпреки че по-рано подкрепиха закона. Как ще коментирате внезапния обрат в позицията на ГЕРБ?
Аз по-скоро ще се опитам да коментирам случилото се от една по-различна гледна точка. Първо,… да, това, което е безспорно, че гласуваната поправка бе тежко лобистко усилие. Като че ли лобизма засегна всички в парламентарни групи с малкото изключение – депутатите от партията на Валери Симеонов. Толкова широка подкрепа рядко се случва. Според мен, се използва тази особена ситуация в страната – точно след ескалацията на напрежение около евтаназията на животни в Странджа, решенията на КЗК за ЧЕЗ и „Нова телевизия”. След това медийният фокус се раздроби „Баба Дора“, Гинка, Нова телевизия.
Най-важния въпрос обаче бе „кой печели от тази промяната в закона за приватизацията остана?“ Отговорът бе „братя Домусчиеви“ и съответно поправката бе кръстена „законът Домусчиев“. Предположението се градеше на фактите, че след като бе загубено делото във Висшия касационен съд за промяна на приватизационния договор за „Български морски флот“ (БМФ), собствениците братя Домусчиеви дължат 55 млн. лв. (според някои медии станаха варианти 58 млн. лв, ако не изпълнят задълженията си. Според приватизационния договор БМФ трябва да има на 10-та година кораби с тонаж 1.3 млн. DWT (дедуейт) и средно списъчен състав от 2360.
С поправката в закона се намаляваха задълженията по приватизацията до 5 години. Съответно основните печеливши от поправката, бе прието, че са собствениците на „Български морски флот“, братя Домусчиеви. По-късно Волен Сидеров обвини Валери Симеонов, че отмяната на поправката ще доведе до фалит българския флот.
Второто и точно тук си заслужава специално внимание на една група факти.
Хората, които следят основните събития в нашата държава, би трябвало да им направи впечатление едно важно съобщение – най-големият до момента китайски заем. Той бе обявен покрай посещението на китайския премиер Ли Къцян в началото на юли. Според информацията китайската The Export – Import Bank of China ще финансира с 94.15 млн. долара на Параходство „Български морски флот“ за шест кораба за насипни товари. Корабите ще са по 45 000 тона.
От съобщението по повод на китайския премиер става ясно, че корабите са поръчани преди почти една година. С други думи – това е горе-долу периода, в който братята Домусчиеви губят делото във ВКС. Това което е видимо от регистрите, че в момента БМФ има 1.05 млн. DWT (според Кирил Домусчиев през 2017 1,1 млн. т.).
Простата сметка показва, че изглежда Домусчиев е изпълнил задължението си като тонаж на корабите дори корабите да са в строеж. По отношение задължението за броя на работещите в БМФ вероятно също има подготвено решение. От старо интервю Кирил Домусчиев разбираме, че има 1600 наети преди 1 година. Причината защо в НОИ са обявени само около 360-370 в БВФ е, че БМФ е холдинг с много отделни дъщерни компании, които са собственици на съответните кораби.
Дали предположението, че собственика на БМФ е изпълнил задълженията си са верни тепърва ще видим.
Тук според мен и основният въпрос за случилото се е защо обикновено публично коментиращия различни позиции Кирил Домусчиев пази мълчание?
Кой всъщност беше двигателят на този закон? Защо Валери Симеонов, който се бори оглушително срещу закона, остана сам? Дори от неговата коалиция „Обединени патриоти” не срещна подкрепа. Стабилна ли е коалицията?
Може само да гадаем кой е двигателят. След ветото на президента се открои един ясен защитник на закона – Волен Сидеров. Впрочем, всички перипетии около Агенцията за приватизацията, за приемане на арбитража за БМФ, показваше, че имат някаква връзка с АТАКА.
По-интересния въпрос е, защо ГЕРБ и БСП се държаха по този начин? Обикновено в двете парламентарни групи и Цветан Цветанов и Корнелия Нинова подържат добра дисциплина. Защо премиерът Борисов изчака президента Радев да наложи вето и тогава реагира?
По отношение стабилността на правителството – засега не виждам да има причина Обединените патриоти да се разделят. Ако излязат от правителството и се стигне до предсрочни избори е възможно никоя от трите партии при сегашната електорална подкрепа да не влезе в следващия парламент. От друга страна дори някоя от трите партии съставляващи Обединените патриоти да излезе това не значи правителството да падне. Например, ако НФСБ на Валери Симеонов излезе, „Воля” с удоволствие ще я замени. От гледна точка на Симеонов, като възможност да влияе и да получава популярност, която да ползва при следващи избори, е оставането в коалицията и поста вицепремиер. В същата позиция е и Каракачанов.
При Сидеров, ако реши да се оттегли от коалицията, това ще доведе до неговото маргинализиране. Така, че от сегашна гледна точка Обедините патриоти като, че ли са обречени да стоят заедно. Дали в определен момент скандалът няма да разцепи завинаги коалицията, е трудно да се каже. Според мен и тримата лидери са много опитни политици и разбират ползите от коалицията и общите щети, които носи перманентния скандал.
Има ли в Народното събрание скрито мнозинство, което подкрепя лобистки закони като този за горивата, а сега и за приватизацията? Кой трябва да носи отговорност за този акт на парламента?
Опитът ни още от първия парламент през 1990 г. до момента показа, че винаги има скрити мнозинства. Създава се някаква особени отношения между опозиция и управляващи и много по-късно разбираме, че има някакви договорености, че някой не е влязъл в залата, че някой се е въздържал и т.н. Това обаче някак си не се наказва от избирателя. Винаги влиятелни икономически групи са намирали посредниците, за които дори средния депутат, а често и лидерите нямат представа. Много често има някакво неразбираемо единодушие за даден кандидат на определена ключова административна позиция.
Така че лобисткият модел е много силен. Твърде много договорености има, които не са публични.
А иначе за отговорността – партиите носят отговорност пред избирателите си. Проблемът е, че в България гласоподавателите са по-скоро фенове. За тях това, че противниковия отбор играе добре няма значение. Те продължават да го мразят.
Също така не е ясно защо феновете продължават да ходят на стадиона или защо изведнъж спират да ходят. През последните години стана ясно, че социалните медии не промениха играта. Феновете си остават фенове, четат си се един други и мразят другите отбори и агитки.
