Начало Коментар Русия и прословутата „търговия със страх”

Русия и прословутата „търговия със страх”

107
Сподели

От Иван Преображенский, „Дойче веле“

Путин няма да отстъпи и след преизбирането си. Ролята си на ключов „продавач на страх“ в света той няма да отстъпи нито на „Ислямска държава“, нито на Северна Корея, коментира политологът Иван Преображенский за „Дойче веле“.

Според източния календар, 2018 година е година на кучето, което по традиция е олицетворение на вярност. Няма съмнение, че и Русия ще остане вярна на избрания през 2014 година курс на конфронтация. Вярно, че възможностите й се топят, така че формите на противопоставяне на Запада могат да се променят, пише Иван Преображенский.

Безалтернативният конфликт със Запада

През 2018 година Русия няма да тръгне по пътя на „нормализация“ на отношенията със САЩ в частност и със Запада като цяло. Дори и да желаеше това, Владимир Путин просто няма избор. Москва сама се вкара в безизходно положение, от което може да излезе само ако направи сериозни отстъпки. Но тя не иска да си плюе на фасона. За възстановяването на отношенията Москва би трябвало се откаже от натиска си срещу Украйна или да имитира някакви преговори за Крим. Или поне като минимум да „сдаде“ сирийския диктатор Башар Асад. Нали идващата година ще протече под знака на борбата за обединение на Сирия под някакъв общ флаг? Обаче Съветът на федерацията вече ратифицира споразумението за ползване на военноморската база в Тартус и военновъздушната база Хмейми.

Ако се вярва на думите на секретаря в Съвета за безопасност на Руската Федерация Николай Патрушев, през последните две години руснаците са защитавали териториалната цялост на Сирия. И сега Москва смята тази страна за зона на своето влияние в Близкия изток, което възнамерява не само да укрепва, но и да разширява. Както показа 2017 година, това влияние може да бъде използвано като силен аргумент в преговорите. Не на всяка цена с целия Запад, но например с Турция, Иран или Израел. И за Кремъл не е изгодно да се откаже от това влияние в името на възстановяването на нормалните отношения.

Русия поема курс на експанзионистична политика и по-скоро ще продължи и през 2018 година да разширява мрежата си от свои военни бази в чужбина. Настойчиви покани й отправя например Судан, който е в състояние на постоянна гражданска война. Русия може да „отскочи“ и до Либия, където управляват няколко враждуващи групировки. Или пък да са сближи още по-тясно с Египет. Възможно е в чуждестранните военни бази да бъдат разположени и ракети, както по времето на Карибската криза. 2018-та може да се окаже последната година от действието на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък радиус на действие. Този договор, подписан от Горбачов и Рейгън през 1987 година, беше една от основните гаранции за прекратяване на надпреварата във въоръжаването. Ето защо не бива да се осланяме на заявленията на Владимир Путин, че Русия нямала средства за нова надпревара във въоръжаването.

Търговците на страх

Русия няма да прекрати и информационните войни. Кремъл няма какво да губи, особено след като вече всички го обвиняват в оказване на влияние върху избори в чужбина – като се започне от президентската кампания в САЩ, та чак до референдума в Каталуния. Словосъчетанието „руски хакери“ стана нарицателно за 2017 година. При такава репутация няма смисъл от промяна на курса. Русия вече не може да се отърси от обвиненията. Така че кой знае, може пък да й се удаде да окаже влияние и да смени властта някъде в Европа за своя изгода. Всъщност основната причина, поради която Русия няма да прекрати информационните войни и през 2018 година е в това, че главната й цел е не  да излъже някого, а да създава информационен хаос.  Това е прословутата „търговия със страховете“. Страхът отслабва. Страхът поражда панически настроения. И в тази обстановка дори държава като Русия, която няма големите ресурси на Запада, може да остане силен играч в международната политика.

Кремъл няма накъде да отстъпва

Трябва да сме наясно, че именно през 2018 година, след преизбирането на Владимир Путин и въвеждането на нови санкции, руските власти ще се окажат в ситуация на действителна изолация, подобна на тази в Иран или в Северна Корея. И това положение значително облекчава избора на управляващите за по-нататъшното развитие на страната. Когато няма накъде да отстъпваш, всички решения стават по сурови и резки, а външният натиск обикновено предизвиква обратен резултат. И това неминуемо ще се отрази на външната политика, която окончателно ще се превърне в огледало на вътрешното положение в страната. Така че през 2018 година Русия окончателно ще се превърне от партньор на Запада (по някои въпроси) в негов стратегически противник. И западните политици, които дори и след анексията на Крим, хранеха някакви илюзии, ще трябва да свикнат с тази мисъл.

Коментари