Начало Водещи Проф. Чуков за ДЕБАТИ: Определени сили в Близкия Изток не искат установяване...

Проф. Чуков за ДЕБАТИ: Определени сили в Близкия Изток не искат установяване на траен и справедлив мир

104
турция Чуков
На снимката: проф. Владимир Чуков.

Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.

– Проф. Чуков, палестинското правителство подаде оставка. Какво означава тя и какво следва след нея?

– Не трябва да се търсят някакви големи задкулисни планове или някакви ходове за тази оставка. Събитията, такива каквито ние ги виждаме в рамките на израелското правителство, протичат и в рамките на палестинската власт.

От около 2 месеца САЩ и ЕС много ясно дадоха да се разбере на палестинската автономия и лично на Махмуд Абас, че трябва да има реформи в тази палестинска власт, която би трябвало да се промени, ако иска да играе някаква роля в бъдеще в управлението на Ивицата Газа, респективно при създаването на Палестинската държава. Нещо, за което настояват и европейците, и американците, и арабските държави в региона.

Подаването на оставката на палестинския премиер е в следствие на реформите, които не е много ясно как ще се случат.

Трябва да кажем също, че по покана на Москва ще се проведат разговори между „Хамас“ и „Фатах“ относно бъдещето на палестинското управление. И ето там ние не знаем как точно би изглеждал този палестински субект оттук насетне.

Наслушахме се на пазарлъци, на скандали, на обиди, ако щете, между двете фракции, които не датират от днес. Те са още от 2007 година, когато „Хамас“ направиха преврат в Ивицата Газа и изгониха абсолютно всички представители на „Фатах“ – това беше законната политическа власт, която пое управлението през 2005 г.

Така че тази оставка е част от вътрешнополитическата динамика на палестинската автономия. Процесите са не по-малко сложни от тези, които ние наблюдаваме вътре, в израелското правителство и респективно външният натиск, на което то е подложено.

Подаването на тази оставка е част от външния натиск на държавите, които застават зад формулата „Две държави“ и онези, които са основните спонсори на тази палестинска власт. На първо място това е ЕС, който дава повече от 50% от приходите на бюджета на палестинците.

– Арабските държави от региона оказват ли парична подкрепа на палестинците и приемат ли бежанци?

– Тази тема е много сложна, тъй като няма константни вноски. Много често зависи от политическата конюнктура, като най-големият донор, поне на този етап, бяха Саудитска Арабия, но с много по-скромни суми – от порядъка на няколко десетки милиони долара през годините.

Отделно държавата Катар, месечно, със знанието на израелските власти, превеждаше по 25 млн. долара на движението „Хамас“ в Газа.

Откритите, ясните доходи и приходи в този бюджет, са тези от ЕС. Това са някъде около 750 млн. долара. При управлението си американският президент Джо Байдън спря американската подкрепа – около 280 млн. долара. Отделно има приходи от отделни европейски държави като Норвегия, Германия, Австрия. Това са отделни вноски.

Докато арабските държави – прозрачността там не е чак толкова голяма, така че ние да твърдим за давани суми.

Що се отнася до приемането на бежанци – въпросът Ви е риторичен. Като цяло те не са отворили широко своите врати, въпреки че на територията на всяка една арабска държава има палестински бежанци, особено в околните страни. Това са Ливан, Сирия, особено много в Йордания, има и в Египет.

В страните от Персийския залив не беше проведена нито една пропалестинска демонстрация по време на събитията и войната в Газа, за разлика например в една Европа, в една Америка, в целия свят. В Персийския залив нямаше нито една.

Естествено, това е въпрос на режим на сигурност, но също така и броят на палестинците не е чак толкова голям.

– Тоест, по тези действия може ли да се съди за политиката на съответната държава в подкрепа или неподкрепа на палестинците?

– Саудитска Арабия много силно се е ангажирала с формулата за „Две държави“. Тук е и условието за установяване на дипломатически отношения с Израел. Нееднократно саудитците казаха, че докато няма палестинска държава, те няма да установят дипломатически отношения с Израел.

Тоест, ако до 7 октомври 2023 година имаше нещо „плаващо“ и се говореше за права на палестинския народ, след 7 октомври много ясно вече се говори за палестинска държава. Всъщност сделката „земя срещу мир“ е инициатива на бившия саудитски крал Абдула. През 2002 година тази инициатива беше подкрепена от всички страни членки на Арабската лига. Това е формулата, която френският президент Франсоа Митеран лансира още през 1982 година – формулата за двете държави.

Така че, ето тук вече има много ясен консенсус по отношение на това, което виждат арабските държави като перспективи – как ще се установи траен и справедлив мир. Нещо което, за съжаление определени сили в региона не желаят.

– Прави впечатление, че палестинският глас се чува доста по-силно на Запад, в сравнение с израелската позиция. На какво се дължи това и в тази информационна война палестинците имат ли предимство?

– Беше направена статистика около 50 дни след 7 октомври 2023, според която съотношението на демонстрациите про-Палестина и про-Израел беше 90 към 10. И мисля, че можете да си обясните защо е така: защото на територията на нашия ЕС милиони хора са с близкоизточен произход и въобще от мюсюлманските държави. Това са хора, които имат постоянно пребиваване, хора, които са незаконно пребиваващи.

Като слушате и определени политически организации, тенденции – това са левите, крайнолевите, активисти за правата на човека и т.н. Така се получава една голяма човешка маса, това е истината.

Докато тези, които не одобряват тези демонстрации, те си остават в къщите. Но на изборите, според мен, в началото на юни, те ще излязат и ще гласуват в обратна посока. И това, което съм изразил нееднократно като теза, че тези демонстрации всъщност ще докарат крайнодесни организации и политически субекти с едно много по-стабилно представителство в Европейския парламент. Това ще наклони в известна степен везните в тази посока в бъдещата Европейска комисия и въобще европейските органи, които се базират на тези резултати. Така че, всичко това е свързано по между си.

Виждате 26 държави членки на ЕС бяха готови да издигнат призива за хуманитарно примирие и спиране на огъня. 27-та държава – това е Унгария, която винаги гласува против. Защото, ако в началото Европа застана много плътно зад Израел – осъдихме нападението на Хамас срещу невинните хора, което беше едно варварско нападение.

Сега обаче Нетаняху трябва да се съобрази – за това, че тези пропалестински демонстрации, този огр

предишна статияЗеленски: Кремъл иска да ме елиминира с операция „Майдан 3“
следваща статияОсиновителка хапала и била с колан 2-годишната Севда. Съдят я за смъртта на детето