Сравнение между човешкото мляко и това на някои видове бозайници доведе учените до извода, че неговият състав се е променял в зависимост от усложняването строежа на мозъка. Изследването е публикувано в научното списание „BMC Evolutionary Biology”.
Съществува разлика не само между млякото на приматите и кравите, което е напълно очаквано, но и между човешкото и маймунското мляко. Това означава, че кърмата също е еволюирала, а съставът ѝ отразява измененията в потребностите на организма, включително нарастването на мозъка.
Всички хранителни вещества, необходими за растежа и развитието на бебетата – бозайници се получават от майчиното мляко. В зависимост от местообитанието и физиологическите нужди, неговият състав при различните животни е различен. То се променя и в зависимост от растежа на бебетата.
Кърмата се състои от протеини, сухи и минерални вещества, лактоза, както и мазнини (липиди). Последните служат не само като източник на енергия за малките, но и като структурни компоненти на клетъчните мембрани. Това е особено важно при формирането на мозъка. По този начин еволюцията на състава на млякото може да върви паралелно с еволюцията на мозъка, а междувидовите разлики в млякото от бозайници представляват особен интерес за учените.
Водени от тази идея, учени от института Сколковски са анализирали липиди от краве мляко, два вида макаци, крави, свине, кози и якове и са ги сравнили по 472 отделни компонента.
Резултатите показали, че човешката кърма, за разлика от тази на маймуната, съдържа голямо количество ненаситени мастни киселини, които изпълняват важна роля за функционирането на нервната система. Отчитайки факта, че периодът на лактация при приматите и при човека е относително продължителен, тези разлики в състава може да бъдат свързани с адаптацията към нуждите на развиващия се мозък, смятат учените.
