Ако вие сте американски гражданин, отменете плановете си за почивка в Турция. Нито пък канете своите турски приятели в Съединените щати. Наскоро САЩ и Турция спряха издаването на визи за гражданите от другата страна. Това е много повече от още една забрана за пътуване. Това е уникален за модерната история геополитически спектакъл: две съюзнически страни блокират нормалното пътуване помежду си. И една стара връзка става много неприятна.
Трудно е да си представим, че на американците ще бъде забранени с години да посещават двореца „Топкапъ“ или че Гранд Каньон ще остане извън възможностите на турците. В действителност ограничената обработка на визите е възобновена. Но дори и ако визовата ситуация е напълно решена, скъсването, което символизира, няма да се излекува бързо. Турция е член на Организацията на Северноатлантическия договор – което я прави военен съюзник на Съединените щати – в продължение на 65 години. Официално това все още е така. Реалността е различна. Турция се е записал от западния алианс. Вместо да приема решения, взети във Вашингтон и в централата на НАТО в Брюксел, сега се държи като страна от Близкия изток, която преследва собствените си интереси. Турция се превърна в първата, отпадаща от НАТО.
Може да не е последната.
Причината за това разделение е дяволската смесица, със съставни части, включващи руски оръжия, кюрдски партизани, нарушаващ санкции търговец на злато, двама проповедници и отряд от президентски бодигардове. Варивото се ароматизира от дълбоките подозрения към Съединените щати, които проникват в голяма част от турското общество. Неотдавнашно проучване установи, че само 13% от турците се възхищават на американските идеали, докато 72% се страхуват от последиците от американската сила. Тази антипатия предполага, че западняците отдавна са преценявали погрешно турците.
След като секуларистите, ръководени от Мустафа Кемал Ататюрк, взеха властта през 20-те години на ХХ век, те постановиха, че турците трябва да се отвърнат от мюсюлманското и близкоизточното наследство, за да станат по-европейски. Няколко поколения бяха насилвани под това кредо. Тогава турската политическа система се отвори достатъчно, за да позволи на масите да изразят истинските си възгледи. Много избиратели и политически лидери се оказаха благочестиви националисти, които не искат да живеят в доминиран от американците свят. Това предизвиква две заблуди за турците: първо, че повечето от тях са западни секуларисти в сърцата, и второ, че като лоялни „съюзници в НАТО“, те с щастие се присъединяват към войните в Близкия изток и други проекти на Вашингтон за сигурността.
Корените на настоящата криза в отношенията между САЩ и Турция могат да се търсят най-малкото през 2003 г., когато Турция отказа да разреши на американската армия да нахлуе в Ирак от турска земя. Няколко месеца по-късно американски войници в Северен Ирак арестуваха единадесет турски служители на сигурността и имаше снимки, които и досега са запечатани в колективната памет на Турция, им нахлузиха качулки, когато бяха задържани. Гражданската война в Сирия изостри този стратегически дисонанс. Съединените щати въоръжиха кюрдски фракции, които Турция смята за врагове. Турция си възвърна позициите като позволи на „Ал Кайда“ и други войнстващи групи да доставят оръжия и бойци през територията на Турция в Сирия.
Антитурските емоции във Вашингтон се разпалиха през май, когато очевидно развеселеният президент Реджеп Тайип Ердоган беше заснет да гледа как бодигардовете му бият с юмруци демонстранти пред турското посолство. Ердоган настоява САЩ да екстрадират турски духовник, който живее в Пенсилвания и когото той обвинява за организирането на опита за преврат миналата година. Той предложи в замяна да освободи американски проповедник, който е в затвора. Миналия месец той увеличи залозите като арестува турски служител на американското посолство.
Ердоган също така е обезпокоен от предстоящото съдебно дело в Ню Йорк от турско-ирански търговец на злато, с когото се твърди, че е имал корупционни сделки. Той също така обяви планове за закупуване на система за противоракетна отбрана от Русия – немислима за съюзник в НАТО. Той дори подкрепи разговор за изтласкване на американските самолети от просторната военна база в Инджирлик, близо до Средиземно море, от която те изпълняват мисии, извършвани във войни в целия регион.
Турското дезертиране е последният и най-ярък симптом на неуспеха на НАТО да се адаптира към XXI век. Тя е създадена, за да се изправи срещу една заплаха: Съветския съюз. Тази заплаха даде на Алианса ясна мисия, събра неговите членове заедно и оправда американската доминираща военна роля в Европа. След разпадането на Съветския съюз Съединените щати биха могли да обявят победа, да намалят ролята си в НАТО и да прехвърлят европейската сигурност към европейците. Вместо това тя направи точно обратното. НАТО остана инструмент на американската власт. Тя призна многобройни нови членове и отваря врати в Брюксел за разгръщането на нов щаб.
НАТО, обаче, никога няма да бъде отново мощната и обединена сила, която беше през Студената война. Турция се отцепва, защото сега вижда своите собствени цели на сигурност като по-важни от тези на алианса. Други държави ще направят същото пресмятане. Те ще последват примера на Турция: да претендират, че са членове на НАТО, докато вървят по свой път.
Упадъкът отвътре не е единственият проблем, пред който е изправен този втвърден съюз. По-лошо е липсата на цел. Американските генерали, които го управляват, трябва да оправдаят съществуването си, като замислят нови мисии. Те излязоха с две.
Днес НАТО систематично се изправя срещу Русия с придвижване на войници, натрупване на оръжия и маневри близо до руските граници. Същевременно тя подкрепя американските „войни извън района“ на места като Ирак, Сирия и Афганистан. Турция няма интерес да се присъедини към нито един от тези проекти. Тя не се чувства задължена да го прави. Това потвърждава нейното ефективно изтегляне от НАТО.
Болезненият национализъм и развиващото се чувство за личен интерес помогнаха Турция да стигне до този момент. Също така настояването на Америка за запазване на старомодната НАТО след приключването на Студената война. Още един фактор се появи в близкото минало. Турция се опитва от години да влезе в Европейския съюз. Многократно е била отхвърляна. С този исторически избор Европа затръшна вратата пред лицето на Турция. Естествено, турците започнаха да търсят приятели и партньори другаде. Дори стратегическите съюзи не са завинаги./БГНЕС
––––––
Стивън Кинзър, в. „Бостън глоуб“
