Като цяло, повечето филмови продължения са излишни. В повечето случаи те са много далече от оригинала. Но има такива като тези от списъка по-долу, които дори не се опитват да оправдаят съществуването си извън очевидния за всички търговски популизъм. Те са направени само, за да заработят някой друг долар. Актьорите са различни, има изцяло нови сюжетни линии. Напълно различни герои, случват се на съвсем различни места, имат почти незабележима връзка с фабулата, която е в центъра на предходния филм. Някои от тях дори нямат никаква връзка с филмите, от които произлизат. Възползват се от същото заглавия на своя първоизточник, с някоя нова допълнителна дума или цифра след него.
Мръсни танци: Havana Nights (2004)
Един напълно предсказуем филм, натоварен със странни музикални препратки – защо героите, за които се предполага, че живеят през 1958 г., едва ли са купонясвали на песни на Блек Айд Пийс и Кристина Агилера. „Нощи в Хавана“ едва успя да компенсира бюджета си от 25 милиона долара в боксофиса и остава до голяма степен забравен до този ден, също както бяха забравени краткотрайния телевизионен сериал „Мръсни танци“ от 1988 г., и забележете – третата част – „Мръсни танци 3: Capoeira Nights“ от 2010 г.
Брилянтин 2 (1982)
Без Джон Траволта или Оливия Нютън-Джон, създаването на така наречената втора част на „Брилянтин“ е наистина по-скоро неофициален римейк, отколкото продължение. Само че сюжетно филмът се случва две години след събитията в оригинала, но въпреки че няколко от старите актьори се появяват, за да се превъплътят отново в ролите си, цялото усещане от филма напомня повече на бледа имитация, отколкото на искрена последователност към незабравимия филм.
Staying Alive (1983)
Героят на Траволта, Тони Манеро, въобще не е толкова впечатляващ, колкото онзи от филма „Треска в събота вечер“. А цялата концепция, че той е обикновен човек, борещ се срещу несправедливостите меко казано изглежда тромава и болезнено неадекватна. Просто казано, това е филм-добавка, от която този легендарен филм не се нуждае. Съдейки от хладното посрещане на публика и критици – всички разбраха, че е може би е най-добре, тази история да бъде оставена завинаги там, където принадлежи – в седемдесетте.
American Psycho 2 (2002)
Очевидно е, че това е съвсем различен филм, който съвсем не е свързан с известното кино произведение. Той просто има същия етикет в заглавието си, съдържайки думите „американски“ и „психар“, с цел да заблуди публиката и да изкара някой друг долар за боксофиса. Истината е, че всички очаквахме дори по-добър филм от оригинала, а не само някакво бледо подобие, като роднинската връзка с предшественика му се крие само в заглавието.
Гадни момичета 2 (2011)
Да, действително се направи продължение на „Гадни момичета“ и има една много обяснителна причина, поради която вероятно никога не сте чували за този филм. В това продължение не участват Линдзи Лоън, Тина Фей и Рейчъл Макадамс. Историята се случва в едно гимназиално училище и в лентата има кратки изяви от Трейси Морган, но отвъд това, няма никаква връзка с емблематичната комедия.
Първичен инстинкт 2 (2006)
„Първичен инстинкт“ от 1992 г. е един от филмите, които са застопорени завинаги в собственото си историческо време. Освен че е култов, на всички е ясен, че нито успеха му, нито въздействието му върху публиката могат да бъдат повторени. Втората му част повече или по-малко играе ролята на хлабав римейк на първия филм. Ако го погледнем по същество, той е със същия сюжет, темпо и структура. И тъй като ние вече знаем как първият филм свършва, абсолютно нищо, което „Първичен инстинкт 2“ дава на публиката, не може да бъде нещо неочаквано, озадачаващо или шокиращо, в ни най-малка степен…
