Министерството на финансите съобщи, че салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на ноември 2023 г. е отрицателно в размер на 980,3 млн. лв. или 0,5 процента от прогнозния БВП.
За ноември е отчетено подобрение при бюджетното салдо на месечна база, като приходите за месеца превишават разходите с 459,9 млн. лв.
По-доброто месечно изпълнение се дължи на приходната страна на бюджета
и по-конкретно на данъчните постъпления, информираха от Министерството на финансите.
Отчетеният по-висок размер на данъчните постъпления през ноември се дължи основно на направените авансови вноски за корпоративен данък и прилагането на мярката за надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на страната, уточняват от министерството.
Приходите, помощите и даренията по КФП към отчетния ноември са в размер на 60,118 млрд. лв., което представлява 86,5 на сто от разчетите за 2023 г. Постъпленията нарастват с 3,652 млрд. лв. на годишна база.
Данъчните постъпления са 47,776 млрд. лева или 89,9 на сто от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5,033 млрд. лв. (11,8 процента) спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Размерът им съставлява 79,5 процента от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите в частта на преките данъци са за 10,512 млрд. лв., което представлява 90,4 процента от разчета за изминалата 2023 г.
Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 20,624 млрд. лв. или 88,1 процента от предвидените за годината.
Приходите от други данъци са 2,575 млрд. лв. Размерът им е 96,6 на сто от годишния разчет.
Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 14,065 млрд. лв. или 90,9 процента от прогнозираните разчети за 2023 година.
Неданъчните приходи са в размер на 10,202 млрд. лв. (91,5 на сто) от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други, уточняват от МФ.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2,140 млрд. лева.
Разходите по КФП, включващи и вноската на страната в бюджета на ЕС, към миналия ноември са за 61,098 млрд. лв., което е 82,5 на сто от годишните разчети.
В номинално изражение разходите нарастват спрямо същия период на 2022 г. с 4,234 млрд. лв., или със 7,4 процента. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал, и капиталовите разходи.
Нелихвените разходи са 58,778 млрд. лв., което представлява 83 процента от годишния разчет, където текущите са 53,495 млрд. лв., а капиталовите – 5,230 млрд. лв.
Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 53,5 млн. лв.
Лихвените плащания на свой ред са 791,3 млн. лв. (96,1 на сто от планираните за 2023 година).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на ноември, е 1,529 млрд. лв.
Размерът на фискалния резерв към отчетния месец на 2023 е 17,4 млрд. лв., в т.ч. 15,2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Постигнатият по-добър дефицит ни даде възможност да отделим 1,2 млрд. лева допълнително, спрямо предвидените в бюджета тази година, за проекти в общините. Това са средства, които всеки един ще може да усети според това как ще бъдат използвани в съответната община.
Това заяви премиерът Николай Денков в началото на днешното правителствено заседание, съобщава БТА.
„Не вярвайте на думи без аргументи, независимо от това кой ги казва. Гледайте и оценявайте делата и реалните резултати. Само те имат значение. Ето един пример от днес – Министерството на финансите предостави информация, че дефицитът за 2023 г. е 2,2 %.
Това е почти процент под заложения в бюджета от 3 % и три пъти под апокалиптичните 6 % до 7 %, с които обществото беше плашено месеци наред. Поздравления на министъра на финансите и неговия екип“, каза министър-председателят Денков пред министрите от кабинета.
Той пожела „по-здрава, по-мирна и по-богата“ 2024 година.
„Като правителство ще продължим да работим за повишаване на доходите, намаляване на неравенствата, привличане на инвеститорите и подобряване на всички държавни системи, от които зависи удобството на хората, качеството на живот и условията за бизнеса“, увери министър-председателят.
„Ще продължим да работим за резултати, които променят България към по-добро. Изисква се още време, за да ги усети всеки в ежедневието си, но сме на прав път. Хората започват да го разбират. Нека гледаме с увереност към 2024 г., защото имаме основания за това“, допълни още премиерът.
