Имаше един руски социалистически филм, в който двама намират едно съкровище и като добри граждани решават да го предадат на държавата, защото тя по това време е собственик на средствата за производство, на съкровищата и подземните богатства и на каквото друго подобно благо се сетите. До тук добре, само че възниква проблем кое е държавата? Партията? Партийните дейци? А може би ръководителите? Или хората? До края на филма двамата герои търсят държавата и а, а да я намерят, но тя се изплъзва. Всъщност така и не я намират и в крайна сметка става ясно, че държава няма.
У нас ситуацията не е по-различна, макар че още никой не е намерил съкровище, държавата е факт, но само като правна фигура. Реално я няма, защото не работи в интерес на хората.
В началото на седмицата Борисов кацна на правителствения ВИП от Албания (знам, звучи като виц, ама е истина) и обяви пред събралата се тълпа от се радостни граждани мениджъри на транспортни фирми и присъстващите медии, че не трябва да се надуват фанфари и да се удрят барабани по повод победата над Макрон. Ама защо? Нали наскоро го посрещна в София с многозначителното „парле ву франсе“, а сега враг…Ставало дума за упорита и ежедневна работа за изясняване на позицията на България по директивата „Мобилност“, която предвиждаше международните шофьори на тирове да спят в мотели и да се прибират в България на всеки 3 месеца. Не знам как може да се счита като победа срещу президента на Франция гол във вратата на българския работник. Нима е победа за България, около 150 хил. български шофьори да спят в камионите. Българските работодатели не са спали в камион и не ги интересува дали служителите им, които са принудени да спят по този начин и да ходят по нужда в паркове и полета се чувстват добре…Всъщност на нас българите това ни е основният проблем: нямаме чувство за общност, за екосистема. За разлика от нас съседите ни имат. Вижте Румъния или Гърция, която в началото на август излиза от спасителната програма. А ние сме още в сме зациклили прехода.
Евродепутатът Андрей Новаков, член на комисията по транспорт на Европарламента, като опълченец на Шипка отстоявал „националния“ интерес и свършил работата? И аз тук като двамата герои от руския филм ще питам какво е „нация“ и какви са интересите й? Защото според мене е редно не президентът на Франция да се грижи за интересите на българските работници, които са данъкоплатци на територията, на която г-н Борисов е премиер, а самият Борисов. Но очевидно има и друга гледна точка… тази на работодателите и управляващите. Като при това тя е противоположна на моята и по всяка вероятност – на тази българските шофьори, предадени от политиците и превърнати от работодателите си в роби.
Питам, не като филмов герой, а като български гражданин и журналист: КАКВО Е ДЪРЖАВАТА? ИМА ЛИ Я? НЯКОЙ ВИЖДАЛ ЛИ Я Е?
Тя е превзета от някакъв приятелски кръг, който както виждаме напоследък има общи бизнес интереси – иска да строи АЕЦ“Белене“ с нашите пари и плаши Европа, че ако не му играе по свирката, ще инициира подписка за напускане на ЕС. И като излезе от ЕС къде ще отиде – държавата и приятелския кръг? В Евразийскя съюз? На тези хора искаме сериозно да предложим следната тема за размисъл – ако страната излезе от ЕС от къде държавата ще вземе пари, за да раздава поръчки на бизнеса? Засега Русия само взема пари от България.
