Защо полицаите напоследък ядат бой. Има повече от един отговори. Защото така. Защото и лекарите и учителите ги бият. Защото не бият политиците. Защото ходят на места, където е опасно и има хора, които са склонни да ги бият.
Версията на вътрешния министър Младен Маринов е, че полицаите ги бият, понеже са започнали да прилагат закона. Сиреч – досега не са и затова не са ги биели.
В последните дни имаше два сблъсъка на полицията, при които бяха ранени полицаи. В Гълъбово и Сливен. Типологично едни и същи – цигани празнуват, комшиите се оплакват, полицията идва и става каквото става.
Родната ми къща е на половин километър от едната циганска махала в Самоков. Имаме две – едната на Искъра, а другата на пътя за Ихтиман.
Като дойде събота, а и без да е събота, стига да има повод и пари, музиката се чува така, че разговор с нормален тон е невъзможен. А хората, които живеят в непосредствена близост, направо полудяват. Знам, че и те се обаждат в полицията. Но бити самоковски полицаи няма.
Имаше бити горски. Но там е друго. Просто някои цигани бяха решили, че няма нужда да делят.
Изкушението да бъде стоварена отговорността върху циганите е голямо.
Но не е цялата истина.
В София живея също до цигани, почти в центъра. Виждал съм как нощно време минава полицейската кола, прозорецът се сваля, подава се ръка, циганинът дава нещо и колата си заминава.
На това му се вика работа с контингента.
Без претенции, че разбирам, българската полиция като цяло не е подготвена, а и няма желание да работи с модерни средства. Например да анализира и познава потенциалните зони на конфликт, да присъства дискретно, но осезаемо, да създава респект.
Да се знае, че когато се прекрачат граници, ще има бърза и ефективна реакция.
Но такъв подход изисква доста повече работа, много усилия.
По-лесно е другото.
Гетото си прави каквото иска, полицията вижда, но се намесва само, когато ножът опре о кокала или пък е лично засегната.
И когато тези неща не са свършени и момчетата в униформи отидат да спрат музиката (примерно), ги посрещат „с камъни и дървье“.
Понеже – както и при всичко останало – законът не може се прилага от време на време.
А по всяко време.