Учени от Томския политехнически университет, съвместно с други руски изследователи, са успели да направят лечението на рак с радиоактивен актиний-225 с 40 % по-ефективно. Авторите са успели да разработят специална нано-опаковка за актиний, която предпазва организма от токсичните продукти на разпадане с 6 до 10 пъти по-добре от аналозите. Статията е публикувана в списанието ACS Applied Materials & Interfaces.
Актиний-225 е радиоактивен изотоп, открит за първи път като продукт на разпадане на уран-233. Според учените от Университета, това вещество се счита за изключително обещаващ радиофармацевтик за лечение на различни форми на рак, включително и най-тежките му форми.
Това се дължи на факта, че анемоните излъчват алфа частици: линейният трансфер на енергия от този тип е по -малък от този на бета лъчите, така че той „удря“ по-точно раковите клетки, без да докосва здравите. Разпадането на актиний-225 обаче произвежда токсични дъщерни изотопи, франций-221 и бисмут-213, които се натрупват в черния дроб, бъбреците и далака. Според учените това възпира широкото разпространение на анемоните в клиничната онкологична практика.
В отговор на търсенето специалистите създават уникален метод за опаковане на изотопа в полимер-протеинова капсула. Тя помага за неутрализиране на токсичните изотопи и увеличаване на терапевтичния ефект на актиний-225 с 40 процента.
„Актиният се счита за универсален изотоп, на теория може да се използва за лечение на всякакъв вид рак, ако решим проблема с токсичността. Нашият метод включва използването на биоразградим полимер: капсулата се абсорбира в тялото в безвредни елементи след франций-221 и бисмут-213 вътре в него се разпадат до неопасни изотопи „,-обясни един от авторите на статията, водещ изследовател в Университета по химически и биомедицински технологии Александър Тимин.
Полуживотът на актиний-225 е 10 дни, а капсулата остава стабилна най-малко две седмици. Тестовете върху животни показват натрупване на лекарството в бъбреците не повече от 5 процента от общия обем, докато при използване на съществуващи системи натрупването е от 30-35 до 50 процента. В същото време стабилността на новите капсули е 70-80 процента по-висока от тази на аналозите, казват учените.
