Начало Анализ Последните три години избори са ни излезли 710 млн. лв.

Последните три години избори са ни излезли 710 млн. лв.

159
Колко струват изборите
Снимка: ИРПС

Почти година измина от последните парламентарни избори. Девет месеца явно не бяха достатъчни на некоалиционните партньори във властта, за да успеят да сключат официално споразумение за управление.

Процедурата по ротацията се оказа непреодолимо препятствие и предстоящи предсрочни парламентарни избори ще са неизбежната следваща стъпка.

Възможни ли са избори 2 в 1?

В последните дни в медиите все по-често се обсъжда възможността евентуални предсрочни избори да бъдат проведени с тези за Европейски парламент на 9-и юни, 2024 г. Вече се чуват и мнения, че времето да се извърви процедурата до издаване на президентски укази за насрочване на парламентарни избори и назначаване на служебен кабинет няма да е достатъчно. Виждаме и коментари, че има европейски препоръки да не се провеждат избори за Европейски парламент заедно с национални такива.

В българското изборно законодателство обаче ясно е разписано, че тези две кампании могат да се проведат успоредно, като гласуването е в един и същи ден. Разписани са съответните процедури по назначаване на районните и секционните избирателни комисии, по организирането на предизборните кампании и пр.

Подобни избори 2 в 1 няма да са прецедент за евровота през юни. Така например съседна Румъния, която също има ротационно правителство, а и с която вървим по сходен път що се отнася до процесите по евроинтеграция, ще проведе местни избори заедно с европейските.

Каква е цената на изборите в последните три години?

От 2021 г. досега в страната се проведоха общо седем пъти избори – пет за парламент, един за президент и вицепрезидент и един местен вот. А колко средства отдели държавата за тяхната подготовка и провеждане?

ИРПС обобщи данните от публичните документи, описващи разходите, направени за изборите в този период. От държавния бюджет са отделени почти 710 милиона лева за подготовка и провеждане на избори. В тях са включени и плащанията, предвидени за закупуване, поддръжка и транспорт на устройствата за машинно гласуване, за ролките със специализирана хартия за бюлетини от машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение за изборите през 2023 г.

Видно от графиката местните избори от есента на 2023 г. са “най-скъпите” в последните години – те струваха над 188 млн. лв. Разходите за последните парламентарни избори от миналата година пък са около 100 млн. лв.

Най-голям дял от средствата в кампаниите са за възнаграждения на членовете на секционните, районните и общинските избирателни комисии – общо 239.4 млн. лв. В тази връзка припомняме, че последните промени в Изборния кодекс (ИК) включваха увеличение в заплащането за членовете на секционните комисии, като техните възнаграждения вече са обвързани с минималната работна заплата в страната и не могат да са по-малко от 25% от нея. Така например, на парламентарните избори през 2023 г. възнагражденията за СИК са били в размер на 29.5 млн.лв. Следва да имаме предвид, че минималната работна заплата от началото на 2024 г. е увеличена с 19.6%, така че тези разходи ще нараснат вероятно поне с толкова – надвишавайки 35 млн. лв. Ако изборите не бъдат проведени 2 в 1, заплащането за секционните комисии ще бъде двойно и ще надвишава 70 млн. лв.

Друг пример е този с транспорта на машинните устройства. В момента прогнозната стойност за транспорт на машините до избирателните секции в страната и логистично им осигуряване в изборите за Европейски парламент, която ЦИК е обявила в свое решение за обявяване на обществена поръчка, е в размер на 940 800 лв. с вкл. ДДС. Ако изборите се проведат в различни седмици, то логично тези разходи ще се удвоят.

С оглед на данните, можем да очакваме, че вот 2 в 1 ще струва на държавния бюджет приблизително колкото местния миналата година или проведените през ноември 2021 г. парламентарни и президентски избори. Но насрочването на вота за Европейски парламент и този за Народно събрание в различни дни допълнително и ненужно ще оскъпи процеса – не само за вече споменатото заплащане за секционните комисии и транспортни разходи, но и с допълнителни такива за откриване на секции извън страната, за доставка на изборни книжа и материали, наемане на помещения и др.

Провеждането на избори за Европейски парламент заедно с тези за Народно събрание имат своите организационни особености. Повече за тях и ролята на администрацията в подготовката на кампанията, ще разгледаме в последваща публикация.

Текстът е публикуван на сайта „Отворен парламент“, а проучването е на Институт за развитие на публичната среда.