Използвано е интервюто на БТВ
в предаването „120 минути“
на Светослав Иванов.
Господин президент, през цялата седмица някои ходиха по паметници. Вие отбелязахте годишнина от убийството на Георги Марков, БСП – 9-и септември с тяхната си Бузлуджа. Как гледате на тези две дати, като антиподи или като едната дата в следствие на другата дата?
Двете дати, разбира се, са свързани, защото мястото на Георги Марков, когато става въпрос за българската историческа памет, е много специално. Той е написал най-талантливите и най-задълбочените текстове за комунизма. Той вникна в дълбочина. Той се занимаваше с психологията на комунизма, с механизмите, които го движат и от тази гледна точка, може би той беше най-ненавижданият човек от комунистическия режим в България. И това е така поне по три причини. Първата е, защото талантливите му текстове се слушаха изключително много по радио „Свободна Европа”. Две поколения българи живееха с тях. Второ, защото той бе приближен и до личния кръг на Тодор Живков и те смятаха това, което той прави за истинско предателство от гледна точка на мафиотско-кланови мисли на човек, който е допуснат до клана, а след това тръгва срещу него. Но най-важната причина е следната: до тогава се създаваше един мит, че за разлика от лекомислените чехи, поляци, словаци, унгарци, чиито интелектуалци редовно критикуваха своя режим, често пишеха писма срещу него, българската интелигенция безропотно е строена зад комунистическата партия на чело с ръководител Тодор Живков и точно Георги Марков разби този мит. Той изми лицето на българската интелигенция. Проблемът е, че и сега след толкова време, има хора, които правят опити да го дискредитират, да го маргинализират. Това означава, че Георги Марков нанесе сериозен удар върху комунистическата система (ДЕБАТИ.бг припомня, че през 2000-та година президентът Петър Стоянов награди посмъртно с най-високия български орден „Стара планина“ писателя Георги Марков и най-дългогодишния политически затворник Илия Минев).
Продължете да четете ТУК:
