Начинът, по който активното вещество псилобицин, което се съдържа в , въздейства върху мозъка на мухите, може да даде отговор на загадката защо тези гъби са еволюирали по този интересен начин.
От биологическа гледна точка е много любопитно защо много и различни видове гъби са се развили така, че да съдържат едно и също халюциногенно вещество. Въпреки че при хората предизвиква халюцинации, псилобицинът кара насекомите да губят апетита си и така защитава носителя от изяждане. Той се среща при около 200 вида гъби, които дори не са от един вид или род. 200 може и да не изглежда като голяма число, в сравнение с около 5.1 милиона вида гъби по света. Но броят е уникален с това, че обхваща много и различни видове, които иначе нямат много общо помежду си.
Според учени от университета на Охайо причината за това е механизма на хоризонтален генетичен пренос. При него генетичен материал се пренася между организмите по начин, който е различен от наследствения, като например при действието на вируси. Този механизъм се включва често при наличието на заплаха за вида. Антибиотичната резистентност е добър пример за такъв пренос.
Екипът на Джейсън Слот е проучил каква реално е ролята на псилобицина в природата. Оказало се, че генетичния набор, които е носи псилобицина, се среща в ареали, където има много насекоми, поради наличието на животински тор и изгнило дърво.
“Ние спекулирахме, че гъбите са станали халюциногенни защото това е намалило шанса да бъдат изядени от насекомите”, обяснява Слот.
„Но историята съвсем не е само това. Псилобицинът не кара гъбата да придобие лош вкус и така да отблъсне насекомото, или да я отрови, и така да го убие. Не. Тя променя разума на насекомите за своите собствени цели”, добавя той. Идентифицирането на гените, които са отговорни за производството на псилобицин, е от голяма значение за медицинската индустрия, която търси начини да го използва за лечението на различни психически заболявания.
