Днес хората по целия свят ще сведат глави, за да почетат убитите от хитлеро-фашистката машина през Втората световна война. Общото събрание на ООН избира да обяви датата 27 януари, на която през 1945 година е освободен лагерът Аушвиц /Освиенцим/, за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста.
Всяка година на този ден във всички страни на земята се издига глас „Ние помним”! Защото не могат да потънат в забрава убитите от нацистите в периода 1933 – 1945 година.
В Аушвиц са депортирани няколко милиони души от цяла Европа. Общо в лагерите загиват милиони, като с точност загиналите могат трудно да бъдат изчислени. Унищожено е почти цялото еврейско население в Европа – около 6 милиона души. От тях милион и половина са деца.
Първоначално лагерите са създадени за политическите опоненти, но са избивани и хомосексуални, роми, славяни и хора с физически и психически увреждания. Геноцидът срещу евреите става част от нацистката идеология и никой не е подминат. Сред жертвите на Холокоста са бедни, богати, атеисти, бебета, старци и религиозни.
На фона на зверствата, случвали се из цяла Европа, нашата малка страна България прави нещо нечувано – спасява собственото си еврейско население.
СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
Спасяването на българските евреи е едно от най-значимите събития в съвременната българска история. Предотвратяването на депортацията им в нацистките концлагери е благодарение на безпрецедентното обединение на български общественици, духовници, политици и граждани, които заедно успяват да спасят живота на близо 50 хиляди български евреи.
Сред основните действащи лица са Светия Синод на Българската православна църква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални лидери и обикновени граждани.
Още преди влизането на царство България в Тристранния пакт, българският парламент приема Закона за защита на нацията, с който са ограничени гражданските права на евреите. След включването на България във Втората световна война на страната на Хитлеристката коалиция (на 1 март 1941 г.) продължава приемането на антиеврейско законодателство, включително закон за еднократен данък върху имуществото на лица от еврейски произход.
През март 1943 г. българските власти извършват депортация на евреите от териториите с българско управление по време на войната. 11 343 души от еврейски произход, които не получават българско поданство при попадането на тези територии под българско управление през 1941 г., са депортирани в Треблинка. Там всички, освен 12 човека, са убити.
Изтичане на информация относно плановете за депортацията на евреите от предвоенните територии на България води до силна реакция на българската общественост. Заради нея те са спрени. Това на практика спасява животите на близо 48 000 евреи, живеещи на територията на България.
Сред най-изявените активисти за спасяване на евреите в България са депутатът Димитър Пешев, софийският митрополит Стефан I Български, пловдивският митрополит Кирил, както и лидерите на някои професионални съюзи, сред които на адвокатите и на писателите.
Редица от тях са обявени в Израел за праведници от народите на света – израелско държавно почетно звание.
