САЩ не могат да останат настрана и да наблюдават как Китай засилва агресивното си поведение към Тайван. Въпреки че изпращането на високопоставен служител в Тайван за първи път, след като Вашингтон прекрати дипломатическите отношения с островната държава през 1979 г., е положителна стъпка, Тайван се нуждае от по-голям ангажимент от страна на САЩ. Ключов елемент от този ангажимент би могъл да бъде предоставяне на стелт-изтребителя F-35 на разположение на Тайван. В момента САЩ ограничават продажбата на тези самолети отчасти поради опасения относно способността на тайванските военновъздушни сили да летят с тях и отчасти поради загриженост относно отговора на правителството на континентален Китай.
Първият въпрос може да бъде разрешен чрез обучение на пилоти на Тайван в САЩ и разполагане на F-35 в режим на готовност, които могат да бъдат прехвърлени в Тайван, ако спешността го изисква.
Вторият е политически проблем, но такъв, който може да бъде преодолян. През 2018 г. посетих Тайван и се обърнах към Националния отбранителен университет, фондация „Проспект“ и Форума за мир в Източна Азия, където казах, че САЩ трябва значително да подобрят своята военна подкрепа за Тайван. Предложих да има резервна сила от F-35 в САЩ, която или да принадлежи на Тайван, или да бъде отдадена под наем на Тайван. Тази сила ще бъде на разположение в отговор на всяко реваншизъм от страна на континентален Китай.
Понастоящем Тайван не разполага със стелт самолети. Тайпе разполага със 140 стари F-16, които са в процес на модернизация, и ще получи 66 от по-модерната версия на самолетите, известни като F-16V (Viper), която има по-малък радар.
Vipers обаче ще бъдат доставени до около 2026 г., което означава, че поне през следващите пет години Тайван ще трябва да разчита на по-старите самолети. Имаше известни закъснения в програмата за ъпгрейд, но ако графикът бъде спазен, Тайван ще има приблизително 50 модернизирани F-16 до края на 2020 г. Като се има предвид, че в противен случай Тайван би похарчил огромна сума пари за модернизации и нови самолети, лизингът на F-35 също има финансов смисъл.
Пекин вече има достъп до различни модерни самолети. Руснаците рекламираха своя реактивен изтребител Су-35, платформа 4 ++, вече доставена в Китай, като далеч по-добър от F-16 (въпреки че внимават да не кажат кой е моделът на F-16 , над който претендират, че имат превъзходство).
Китай също има стелт изтребители, най-важният от които е Chengdu J-20, който влезе в експлоатация през 2017 г. и в серийно производство като J-20B през юли миналата година. Китай добави Thrust Vector Control (TVC) – способността да пренасочи тягата на двигателя и да направи самолета изключително пъргав – в производствения модел на самолета. Руският Су-35 и новият Су-57 имат TVC. F-16 го няма. Няма го и F-35, който зависи от своите дългобойни ракети „въздух-въздух отвъд визуалния обхват“ и очакваната от него невидимост за радара, за да си осигури бойно предимство.
Китайски самолети летяха агресивно около Тайван, пресичайки договорена, но невидима линия в средата на Тайванския пролив, наречена зона на ПВО за идентификация. Към днешна дата Пекин не е пускал J-20 на тези мисии. На 26 септември обаче беше видян J-20, работещ в Куджоу, провинция Джъдзян, на около 500 км от Тайван. Дали присъствието на J-20 има нещо общо с Тайван е чисто спекулативно, но тайванците го видяха като заплаха.
Междувременно самолетите, летящи около Тайван, са китайският бомбардировач H6 (базиран на руския Ту-16, но модернизиран) и изтребителите J-10, J11 и J-16. J-10 е изкопиран от F-16, а J-10B има радар AESA (като бъдещите модернизирани тайвански F-16). J-11 е копие на руския Су-27 – двумоторен самолет, първоначално построен в Китай от руски части, но сега подобрен и произведен на местно ниво. J-16 е многоцелеви ударен самолет, базиран на Су-30МКК от Русия.
